ДВ: Г-н Дечев, премиерът Бойко Борисов в понеделник е разговарял по телефона с колегата си от Република Северна Македония Зоран Заев. Според Борисов, двамата са постигнали съгласие, че „решенията, които и двете държави трябва да вземем в духа на Договора за добросъседство и приятелство, не бива да бъдат отлагани както в името на нашата обща история, така и в името на нашето общо европейско бъдеще". Означава ли това, според Вас, че преди изборите в България може да се излезе от досегашната криза?

Стефан Дечев: Това означава, че и двамата премиери си дават сметка за едно: трябва да се търсят решения. Ситуацията - такава, каквато беше създадена в края на 2020 година и особено след българското решение за вето - не може да продължава дълго. Не може да се продължава напред на базата на българската Рамкова позиция и Декларацията на парламента или на Обяснителния меморандум, изпратен до страните-членки на ЕС през есента на 2020. Но не може да се продължи напред и с позицията на Скопие, според която Северна Македония не преговаря за език и идентичност. Не бива и работата на Смесената комисия да върви с темповете, с които върви в момента и които очевидно предизвикват цялото недоволство от българска страна.

ДВ: Тоест, до 4 април не бива да очакваме нищо съществено, според Вас. Ако така и стане: какви са възможностите да има напредък след изборите, в зависимост от парламентарната констелация и новото правителство в София?

Стефан Дечев: Аз не мога да прогнозирам резултатите от изборите. Смятам, че не може да стане до изборите най-вече заради предварителните нагласи и заради начина, по който присъства темата в предизборната кампания. Тя не е много ярко представена, което не ме изненадва. В Република Северна Македония тази тема винаги е била по-важна. В края на 2020 година там това беше втората по важност тема след коронавируса, докато в България това винаги е било една от многото други теми.

Нека се вгледаме внимателно в изявлението на премиера Борисов. Там много ясно е казано, че двете страни трябва да се върнат на терена на договора от август 2017 и на залегналото там понятие за обща история - и това да бъде с оглед на европейското бъдеще. Което, според мен, означава, че разблокирането на ситуацията е възможно само ако българската страна се върне към договора и се отдръпне от Рамковата позиция и Декларацията на парламента, а от македонска страна се осъществи завръщане на нейните членове към работата на Комисията по начина, по който тя работеше до февруари 2019. Тогава бяха приети удовлетворителни и за двете страни формулировки по отношение на общите исторически личности, които двете държави официално отбелязват: цар Самуил, Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Охридски и т.н.

ДВ: Казахте, че темата за отношенията със Северна Македония не е ярко представена в предизборната кампания. Но какви все пак са нагласите на основните политически партии в България към еврочленството на Северна Македония и към спора между двете страни? Какво може да се очаква от новия играч - партията на Слави Трифонов „Има такъв народ"?

Стефан Дечев: „Има такъв народ" на Слави Трифонов като политическа партия всъщност продължава една тенденция от последните десетилетия, която е съдействала за култивиране в българското общество на масови, популярни представи за Македония. Това беше, тъй да се каже, едно „разпускане" на българския наратив - такъв, какъвто е бил създаден след края на 1960-те години. В рамките на една популярна, комерсиална култура, на едно популярно, комерсиално шоу в немалка степен се създадоха представи, които оформят разбирането за Македония на поне две поколения българи, израснали след промените от 1989. В този смисъл не смятам, че това би дало възможност за маневриране на бъдещото правителство, което би трябвало да вземе някакво решение, за да разблокира преговорите между София и Скопие.

ДВ: Вие многократно сте взимали отношение по този въпрос като един от най-изявените наблюдатели по темата, но нека в актуалната ситуация пак да Ви попитаме: Разумно ли е България да продължи да спира евроинтеграцията на Северна Македония?

Стефан Дечев: Не е разумно. Разбира се, и двете страни трябва да погледнат много сериозно на този въпрос. Да, наистина съм го казвал много пъти, но ще повторя и сега: Много е важно България да се откаже от разбирането, че 100% от историческата истина е на българска страна и че македонците едва ли не трябва да препишат българския исторически разказ. А Скопие, македонските политици и държавници, както и македонската историография трябва да се простят с убеждението, че може да преминат през целия преговорен процес без едно критично вглеждане в македонския исторически разказ. Ако няма такова позициониране, както на София, така и на Скопие, мисля, че няма да има и разблокиране на преговорите. Като едно начало може би е необходимо от страна на София една по-категорична декларация за нещо, което многократно вече е казвано: че България признава сегашните реалности, а именно - наличието на македонска нация и македонски език. А от страна на Скопие трябва да има връщане към работата на Историческата комисия, към методологията и начина на работа, които господстваха в тази комисия до февруари 2019. При един подобен подход мисля, че за около две години историческите проблеми могат да бъдат решени в основните си части.

Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и в Централноевропейския университет в Будапеща. Автор е на множество изследвания в сферата на съвременната българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и в Софийския университет.

*****

Вижте и това интервю със Зоран Заев на македонски език, в което той говори за отношенията с България: