Това, което прави най-силно впечатление, са макроикономическите данни на трите балтийски републики. Естония, Литва и Латвия са единствените страни от ЕС, които през 2012 г. са отбелязали икономически растеж от 3 на сто. Същият резултат се очаква и за тази година. Дълговете им са умерени, наложената от кризата твърда политика на икономии дава плодове.

Само че не всичко, което блести, е злато. Кризата още от самото начало удари тези страни особено тежко - икономическият спад достигна 18 на сто. Същевременно гражданите на Литва, Латвия и Естония се впуснаха в масова емиграция, за да търсят късмета си в чужбина. Само през 2011 литовците, напуснали родината си, са 54 000 - тежък удар за икономиката на страна с население от 3 милиона. Още повече, че поне половината от избягалите са на възраст между 20 и 29 години.

Еврото като перспектива

Голяма част от емигрантите може би ще се върнат в родината, но и трите държави трябва да положат много усилия, за да предложат добри перспективи на гражданите си. Например чрез въвеждане на еврото. Естония, която има амбицията да се превърне във втора Финландия, вече го пусна в обращение. Латвия се присъединява към еврозоната в началото на следващата година, а Литва - през 2015-та.

Но не става въпрос само за икономиката. Най-важно за балтийските държави е, че присъединяването им към еврозоната засилва тяхната позиция в евроатлантическото пространство и им гарантира повече сигурност, както подчертава външният министър на Латвия Едгар Ринкевич. Защото тези страни се страхуват, че съседна Русия отново иска да засили влиянието си върху тях и да ги държи под контрол както някога.

Каква е ролята на Русия?

Причините за безпокойството на балтийците са няколко: сред тях са както авторитаризмът и засилващата се мощ на Русия при управлението на Путин, така и явната външно-политическа слабост на ЕС. През последните десетина години Русия промени политиката си спрямо Запада, а "старият" Запад реагира твърде колебливо на тази негативна за него промяна.

Литва, например, стана жертва на масивна кибератака през май. Президентката Даля Грибаускайте определи това като "демонстрация на тероризъм" и "сериозно предупреждение". Да се открие източника на атаката е трудно, но има индикации, че тя може да е координирана от Русия. В последния годишен доклад на литовското контраразузнаване за пръв път открито се говори за руски агенти, които усилено се опитват да печелят влияние в литовската политика, икономика и общество.

АГ, ДПА, ВО, ГГ, Б. Рачева; Редактор: Б. Михайлова