В Германия има близо 3 млн. възрастни или болни хора, които се нуждаят от грижи. Две трети от тях биват обгрижвани по домовете им. Голяма част от жените, които поемат тези грижи, са от Източна Европа. Много от тях често работят до изнемога. Заплащането не е добро, а някои и не получават полагащото им се възнаграждение. Това сочи разследване на вестник ФАЦ. Политиците отдавна знаят за съществуването на проблеми в „24-часовите грижи за възрастни и болни хора“. Учени и синдикалисти твърдят, че политиците не предприемат достатъчно мерки в това отношение.

По-нататък в публикацията на ФАЦ се казва, че не е известно точно колко жени от Полша, Хърватия или Унгария се грижат денонощно за възрастни и болни хора в Германия. Статистики за това все още няма. Според оценките, в 400 000 домакинства работят жени от Източна Европа. 90 на сто от тях работят на черно. Тези, които не искат да влязат в сивата икономическа зона, се обръщат към германски посреднически фирми, които ангажират болногледачките на трудов договор със социално осигуряване. За съжаление и в тази уж сигурна сфера има случаи като този на Кристина*, пише изданието. И разказва по-нататък нейната одисея в Германия. Била висшистка и имала сигурна работа, но след разпадането на Югославия останала без работа. Попаднала на оферта във Фейсбук на германска фирма за наемане на болногледачи в Манхайм. Пристигнала през есента на 2016 година в Германия, без да се се е запознала лично нито с някой сътрудник на фирмата, нито със семейството, за което била наета да се грижи. 

Посредници-измамници

Досега е работила за пет различни семейства. Получавала по 1 000 евро чисти на месец. Работела до изнемога, почти без да ползва почивни дни в продължение на осеммесечния си ангажимент. Изданието цитира извадка от германската пенсионна застраховка, която  показва, че по време на отпуската си в родината Кристина е била отписана от застраховката.

Бернадет Петьо, която консултира източноевройци в Дортмунд, се сблъсква често с такива случаи, сочат авторите на публикацията и цитират юристката с думите: „Очевидно работодателят не изплаща вноските за пенсионна и здравна застраховка. И жените научават впоследствие, че вече не са застраховани“. В случаите, когато могат да докажат, че имат здравна застраховка в родината си, германската здравна каса изисква големи суми, след като работодателят е спрял плащанията по застрахователната полица, пояснява изданието.

В публикацията се посочва още, че Манхаймската фирма „Екип 24-часови грижи“ отхвърля обвиненията. Управителят Назим Юмзил признал в писмено становище за съществуването на „някои грешки при изплащането на осигуровки в началните години“, които били „коригирани“. След дигитализирането на фирмата, която бързо увеличила пресонала от болногледачи на 300 души, не били допускани "никакви грешки“ - според становището на фирмата. Тя плащала на своите болногледачи почасова ставка от 10, 55 евро и имала за цел „да даде своя принос за легализиране на бранша“, казва управителят, цитиран в публикацията. 

В нишите на сенчестата икономика

Кристина не е единственият подобен случай. Журналистите от ФАЦ са разговаряли с десетки хора, които са потърсили помощ от консултантски фирми. Някои от тях се оплакали от непосилните трудови условия, от натиска от страна на работодателите и ниското възнаграждание. Много от болногледачите са подписали и специална клауза в трудовите си договори, която ги задължава да мълчат, се посочва в публикацията. Много често службите заплашвали жените със съд, както и с високи парични глоби и дори със затвор, ако открито обвинят работодателите си. Един 35-годишен поляк обаче не позволил да го шантажират. Чрез Фейсбук той многократно предупреждавал търсещите работа в Германия като болногледачи, като посочвал конкретно фирмата, за която е работил. Получил трудов договор едва след като работил цели две седмици като болногледач. Освен това не му изплащали редовно възнаграждението. Фирмата го предупредила, че ще го даде под съд, ако не изтрие постингите си във Фейсбук, пише ФАЦ. 

Заплащането на болногледачите по принцип предизвиква доста въпроси. Жените от Източна Европа често получават по 1 000 евро нето, което отговаря на заплащането на 40-часова работна седмица. При това съвсем наскоро Европейският съд взе решение, че дори и нощният труд спада към редовното работно време и трябва да бъда заплащан по минималната трудова ставка. „Ако браншът вземе това решение насериозно, ще трябва да промени изцяло своите структури“, пише в коментар за ФАЦ експертът по трудово и социлно право  от Бон Грегор Тюсинг. Той призовава политиците да се заемат сериозно с темата. Докато те не сторят това, в бранша ще продължи да важи принципът: където няма ищец, там няма и съдия.

Според публикацията, има за щастие и добри примери. Повечето участници в анкета по поръчка на Сдружението за домашни грижи за възрастни и болни хора са заявили, че трудовоправните им взаимоотношения са честни. Съществуват обаче юридически проблеми, които са структурно обусловени. Много от болногледачите  работят без правно основание, т. е без трудова защита и без здравна и социална застраховка, обобщава ФАЦ.   

аг, фац, бб

*Името е променено