Анализ на Георги Папакочев:

Помните ли онзи „паметен” ден през август 2008-ма,  когато записи на стари речи на Сидеров заглушаваха националните химни на встъпващите в длъжност посланици на САЩ и Русия? Вероятно тогава ви е убегнал фактът, че шумните акции на лагеруващите на площада „атакаджии” бяха официално разрешени от столичната община и лично от тогавашния кмет Бойко Борисов.

Със сигурност си спомняте как няколко месеца по-късно Сидеров и компания опитаха да нахлуят в студиото на „Панорама”, за да се разправят със същия този кмет. В крайна сметка не успяха, но през май 2011-та Сидеров получи нова възможност да се изяви подобаващо в националния ефир - в студиото на БНР той нападна с юмруци независимия тогава депутат Корман Исмаилов след разправия в ефир кой точно е предизвикал сбиването пред софийската джамия „Баня Баши”. Вероятно паметта ви още не е заличила кадрите от тази скандална провокация в центъра на столицата, която намери широк отзвук в чуждестранните медии и за пореден път изтласка на преден план въпроса за прословутата българска „етническа толерантност”.

Сидеров, неуморният

Със сигурност си спомняте и една друга срамна изява на Сидеров. Тя се случи през 2010-та, когато „любимецът” на жадните за рейтинг медии успя да забърка истински международен скандал, след като обвини от екрана държавата Израел, че поддържала връзки със съмнителна фигура от българския престъпен свят. Резултатът: израелското посолство в София нарече лидера на „Атака” човек, който е доказал своите „расистки, антисемитски и антиизраелски нагласи”, и изрази съжаление, че страна като България има за водач на партия и член на парламента фигура като Волен Сидеров.

А помните ли как през същата година неуморният „баш-националист” прогони от площад „Св. Александър Невски” екип на Турската обществена телевизия, която искаше да покаже в пряко предаване забележителностите на София? Само месец след тази проява, издокаран в черна тениска с надпис „Не на Турция в ЕС!”, лидерът на „Атака” крещя от парламентарната трибуна по адрес на турците, което накара депутатите от ДПС да поискат от тогавашния премиер Борисов „да се разграничи от политическите изстъпления на Сидеров”.

В края на същата година лидерът на „Атака” последва примера на Бойко Борисов и обяви, че „като държавник, като поведение Тодор Живков е направил доста неща за България”. И което е още по-впечатляващо - призна чистосърдечно, че е мислел същото още в началото на 90-те години в качеството си на главен редактор на вестник ”Демокрация”.

Бумерангът

В първите дни на  2011-та, след преиздаването на двете откровено антисемитски книги на Сидеров „Бумерангът на злото” и „Властта на мамона”, Българският Хелзинкски комитет призова парламента да се обяви срещу разпространяването на подобни подстрекателски книги, в които Холокостът е представен като лъжа, изфабрикувана от американците, защото били управлявани от еврейския капитал. Ръководството на 41-то НС предпочете тогава удобното мълчание, но ударът на „бумеранга” не закъсня. На 10 март, при едноминутното мълчание в памет на жертвите на Холокоста, депутатите от „Атака” демонстративно напуснаха залата.

Само два месеца по-късно Сидеров успя да издебне американския посланик Уорлик в столичен ресторант, където му представи сметка за 2 милиарда лева неплатени наеми за използването на американските бази в България. След инцидента „Вашингтон таймс” нарече действията на националиста „евтин политически шарж” и припомни на читателите си по света, че в своя дипломатическа грама от 2005 г. посолството на САЩ е описало партия "Атака" като "силно антиамериканска", а нейния лидер Сидеров - като "открито антисемитски настроен".

Майстор на безобразията

Изброеното дотук едва ли е неизвестно на сегашните политически „аркадаши” на „Атака”. Но явно им е по-удобно да го забравят. Както вероятно ще бъде „забравен” и фактът, че по време на истеричната реч на Сидеров при откриването на 42-то Народно събрание чуждестранните дипломати демонстративно напуснаха залата. Малко след това цяла България стана свидетел на безобразния опит на Сидеров да провали заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. След което последваха заплахите му да извършва граждански арести, да наказва полицаи и питащи журналисти. Видяхме го и въоръжен с палка и пистолет...

Ще му мине, биха казали великодушно някои - сега той е в еуфория покрай разкрилата се възможност да разиграва БСП и ДПС с парламентарния си трик „тук ме има, тук ме няма”. Няма да му мине, смятат разгневените протестиращи и настояват грозните войни на Сидеров да бъдат незабавно прекратени. Тъй като са опасни, вредни и срамни. За България като държава и за българите като народ.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел