"Мразя германците: арогантни всезнайковци! Мразя и италианците, тия кресливи самохвалковци! Но най-много мразя обобщенията", писа миналия петък един италианец в Туитър. Причина за гневния му изблик беше една актуална полемика, която за пореден път припали вечната любов и омраза между италианци и германци. Искрата хвърли авторът на "Шпигел" Ян Флайшхауер, а главният редактор на италианския в. "Джорнале" Алесандро Салусти я доведе до грозна крайност.

"Изненада ли се някой, че злощастният капитан на "Коста Конкордия" е бил италианец?", писа Флайшхауер в колонката си. "Може ли някой да си представи, че германски, или още по-добре английски капитан би си позволил подобна маневра плюс бягство?"

Капитанът срещу ефрейтора

Флайшхауер отбелязва наистина, че било "некоректно" капитан Франческо Скетино да бъде смятан за образец на средния италианец. Само че тъкмо затова били стереотипите - за да разберем по-добре света, в който живеем. Валутната криза, например, показвала "какво се получава, когато по политически причини човек се абстрахира от народопсихологията". Първородният грях на еврото, според германския журналист, е, че "най-различни култури на труд и стопанисване бяха запрени в усмирителната ризница на една обща валута". С което се разбира накъде бие авторът.

Флайшхауер не е единственият германец, който е на това мнение. Той не е и единственият, който твърди, че си позволява да говори в прав текст. Всъщност той се намира в добра компания - не само в Германия. Същото твърди за себе си и Алесандро Салусти, шефът на ежедневника на фамилията Берлускони - "Джорнале".

Два дни след статията на Флайшхауер "Джорнале" отвърна на удара с шоковото заглавие "Ние си имаме Скетино, вие си имате Освиенцим". "Седмичникът "Шпигел" - пише Салусти в уводна статия - обвинява италианците, че били страхливци. Освен това не били никаква раса. Вярно е, германците са раса. И са го доказали. Начело с Хитлер".

Салусти не е случаен журналист. Зад неговата безвкусна провокация се крие политическа цел. През последните седмици в Италия рязко се покачи недоволството от програмата за реформи на кабинета Монти. Същевременно намира все повече одобрение популистката теза, че Европа и преди всичко Германия била виновна за дереджето на Италия.

Северната лига апелира към Берлускони най-сетне "да извади щепсела" и да катурне Монти. Берлускони отговори на бившия си коалиционен партньор, че било "безотговорно" да бъде свалено правителството на този етап. Истината е, че според анкетите неговата партия "Народ на свободата" е обречена на провал на евентуални нови избори.

Подкрепата за правителството на Монти обаче не му помага да си върне популярността. "Берлускони е раздвоен между неохотната си подкрепа за Монти и изкушението да се отдаде на популисткия инстинкт на своята партия", смята главният редактор на в. "Република" Ецио Мауро.

"Дебелогъзата е виновна!"

Схемата е проста: докато шефът се изстъпва в позата на лоялен европеец, неговите медии подклаждат антиевропейски настроения. Когато например през декември се разбра, че Ангела Меркел била одобрила оставката на Берлускони, "Джорнале" излезе със заглавието "Дебелогъзата е виновна!".

Ако се вгледаме добре, ще забележим, че Флайшхауер и Салусти са играчи в един и същи отбор. Според тях ЕС, като общност на културни ценности и интереси, се бил провалил. Но тъкмо през седмицата на тяхната провокация в шест европейски вестника, под заглавие "Само културата ни обединява", излезе интервю с италианския писател Умберто Еко.

"На фона на дълговата криза не бива да забравяме, че единственото, което ни обединява, освен войните, е културата", напомня Еко. Той подчертава, че в момента е от огромно значение укрепването на европейската идентичност. За целта върху евро-банкнотите можело да бъдат изобразени важни фигури на европейската културна история - Томас Ман, Роберто Роселини, Клод Шаброл. Не обаче и Адолф Хитлер. Или Франческо Скетино.