Руското военно разузнаване ГРУ е оставило кървава диря в Европа. Благодарение на разследванията на британската платформа "Белингкат" в последно време на бял свят излизат все повече подробности, включително за България. Смята се, че между 2011-а и 2020-а ГРУ е организирало там четири саботажа в оръжейни складове. Отдавна е известно, че през 2015-а ГРУ явно е направило опит да отрови оръжейния търговец Гебрев и неговия син.

Но ето, че сега тъкмо Гебрев и фирмата му ЕМКО повдигат тежки обвинения срещу наскоро падналото правителство на Бойко Борисов. "Извършителите на българския атентат с Новичок може и да са от ГРУ, но техните поръчители са в България", се казва в съобщение на ЕМКО, публикувано в края на април. "Следите водят до високите етажи на властта."

С тези тежки обвинения ЕМКО реагира на разследванията на българския главен прокурор Гешев, който в края на април обяви, че отговорни за атентата срещу Гебрев са агенти на ГРУ, за което прокуратурата имала доказателства.

От ЕМКО дори твърдят, че атентатът срещу Гебрев е поръчан от българското правителство. Мотивът - да се отстрани нежелан конкурент на близки до правителството български оръжейни фирми.

Има ли нещо вярно в обвиненията?

Марк Крамер, познавач на България и директор на Центъра за руски и евразийски изследвания "Дейвис" към Харвардския университет е скептичен: "Изключително невероятно звучи премиерът Борисов да е използвал ГРУ като личен изпълнител на мокри поръчки", казва той пред ДВ. "Борисов е неприятна фигура, която от десетилетие насам управлява България лошо, но тези обвинения са пресилени."

Същевременно Крамер не вижда защо след 2019-а година българското правителство е задържало информации и продължава да потвърждава само онова, което "Белингкат" и чешкото правителство отдавна са обявили.

Марк Галеоти, експерт по дейността на руските тайни служби от University College London (UCL) също смята, че обвиненията на Гебрев са неправдоподобни. Той предполага, че причината, поради която разследванията в България вървят твърде колебливо, е следната: "Съвсем доскоро българското правителство явно е било доволно, че не знае какво точно се е случило, за да не му се налага да предприема действия срещу Русия".

Както Крамер, така и Галеоти са на мнението, че поръчителите на ударите в България се намират в Москва: "Според някои сведения, ЕМКО е била единствената фирма, осигурявала оръжие на Грузия и Украйна и се е опитвала да се наложи и на оръжейните пазари в Азия и Африка. Затова руснаците са решили да дадат урок на Гебрев, взимайки на мушка него и неговите оръжия", казва Крамер. А по думите на журналиста от "Белингкат" Христо Грозев, казани пред ДВ, за целта ГРУ е използвало "вътрешни хора в България".

Голямото влияние на Русия

Според Крамер, не е случайно, че в последните години България често е арена на рисковани операции от страна на руските тайни служби: "След края на Студената война стратегическото значение на страната нарасна. Южният фланг на НАТО днес е стратегически по-важен от Централна Европа, а турско-гръцкият конфликт увеличава значението на България още повече".

Това значение допълнително се подчертава от факта, че учението на НАТО "Defender Europe 21" се провежда и в Черно море - ясен предупредителен сигнал към Москва.

Експертите са обезпокоени и от сериозното руско влияние в България. Освен традиционните културни връзки, според Крамер има още два фактора, които играят важна роля: българската зависимост от руския газ и руските ядрени енергийни технологии, както и голямото влияние на верните на Москва бивши комунистически кадри в политиката, икономиката, армията и тайните служби. Докъде води всичко това, казва Крамер, показва случаят с разкритата през март 2021-а година руска шпионска мрежа.

"България е една от слабите членки на НАТО, но не тя предизвиква най-много опасения. Водил съм множество разговори в България и съм убеден, че сериозността на положението се осъзнава. Надявам се, че България ще реши тези проблеми успешно, защото в противен случай ролята на страната в НАТО ще отслабне значително", казва Крамер. Респективно не може да се предполага, че международният натиск и вниманието към намиращата се във вътрешнополитическа криза страна, ще намалеят в близко бъдеще.