“Близо три четвърти от българите не са посетили никакъв вид културно събитие в последните 12 месеца. Липсата на интерес е най-присъща за хората с нисък материален статус, а липсата на желание – за представителите на т.нар. средна класа.“ Из новините на в. “Класа”

Не зная дали печалните резултати от различни социологически проучвания, които назовават фактите на пълно отчуждение между българските граждани и националната им култура, вълнуват или тревожат някого. Още по-вероятно е резултатите, със съдържащата се в тях необратима диагноза на обществено заболяване, да си остават почти незабелязани.

От обяснимото до загадката

Липсата на интерес към културните събития у хората с нисък материален статус може да бъде обяснена с непосилието на съществуването ден за ден и стесняващите кръгозора стратегии на физическото оцеляване. Изглежда логично повечето бедни българи и пет пари да не дават, в преносния и буквален смисъл, за каквото и да е културно събитие. До обитаваш години наред под и около границата на екзистенц минимума, предполага всичките ти хоризонти да са се приближили трайно до носа и хляба. Тогава и досегът с изкуството, с пространствата на мисълта и дори на религията се явява свръхлукс, разсейва енергията, с която съществуването се е заноктило за ясни и назовими опорни точки.

Защо обаче т.нар. средна класа не проявява желание да общува с културата и по този начин да разгърне себе си в различно от мелницата на всекидневието измерение е интересна загадка. По-интересна дори от загадката съществува ли изобщо в България средна класа и кои професионални и съсловни групи я съставят?

Малко прав текст не вреди

Да оставим обаче загадките настрана и да погледнем действителността в упор: нима богатите българи или политическата класа са показали някакъв респект и почтителност към културата, нима са засвидетелствали разбиране към насъщността й за всяко проспериращо общество? Обявена нулева година за подкрепа на българското кино, превърната в спомен от близкото минало програма “Помощ за книгата”, прашасващ закон за меценатството, с една дума: грънци.

Във всички български времена, които винаги се осъществяват и помнят като времена на криза, все се прибягва до късогледи икономически или идеологически проекти, които да задават утилитарни модели на спасение, да утвърждават политики на патерналистична фасада и предизвикват морални мъглявини. А културата, знайно е, не вирее в подобни теснини. Освен ако не е много жилава и не разчита на инатливия характер на собствената си същност и на характерите на своите създатели.