Всяка чужда претенция към наследството от старогръцки времена се осъзнава като атака срещу гръцката идентичност. В тази връзка швейцарският "Нойе Цюрихер Цайтунг" помества обширен анализ.

Когато в началото на април тази година на срещата на върха на НАТО в Букурещ Гърция наложи своето вето срещу поканата за прием на Македония в алианса, тлеещият от началото на 90-те години спор около името на бившата югославска република отново беше изнесен извън региона. Името "Република Македония" - според гърците - представлявало узурпиране на гръцката история и култура. Можело да се стигне и до обърквания, поради наличието на едноименна северногръцка област. В същото време това било и символ на заплахата за териториалната цялост на Гърция, предизвикана от поставеното от чужди влияния Скопие.

Това схващане не се промени ни най-малко дори и след приемането на новата конституция на Македония, в която беше приета добавката, че страната не предявява никакви териториални претенции към съседни държави. Според Атина македонската нация си остава измишльотина на Тито, а македонският език местен диалект - или още по-добре казано - сбор от думи без синтаксис и граматика.

Има само една Македония и тя е гръцка

под това мото протекоха многобройни масови демонстрации в Гърция в началото на 90-те години. Проблемът не е от най-важните в гръцката полотика, но толкова по-учудващо е, че той се възприема от населението именно като такъв. В края на 2007 година две трети от гърците се обявиха против използването на име, което съдържа съставката "Македония". Външната политика на Гърция е същевременно и вътрешна политика и то не само в този случай, но и по кипърския въпрос, както и по други национални въпроси.

Гръцката историография не оставя съмнение, че античните македонци са били истински елини, от което следва, че няма друг народ, който би могъл да има правото да носи подобно име. Изключително комплексният македонски конфликт от края на 19-ти и началото на 20-ти век се представя опростенчески единствено от гръцка национална гледна точка. Към тогава още османска Македония са били насочени териториалните амбиции на Гърция, Сърбия и България. Един съвременен, критичен поглед към историята би показал, как тези три държави, както и националистически организации, като пробългарската ВМРО или гръцкото Национално дружество, са се опитвали с всички възможни средства - от създаването на училища та до прилагането на брутално насилие - да превърнат едно до голяма степен недефинирано по отношение на националност население - съответно в българско, гръцко или сръбско.

Тенденциозна историография

Вместо това обаче се създават впечатления, като че Македония е била населявана единствено от гърци, които се оказали беззащитна жертва на агресията на българските националисти. Едва смелата намеса на храбрите гръцки "борци за Македония" ги спасила от българизиране. В тази връзка следва да се окаже, че тази тема се третира единствено от собствената националистическа гледна точка в учебниците по история на Република Македония, но и на България.

Подобни - в крайна сметка - безсмислени противопоставяния могат да бъдат преодоляни само ако се преодолее националистическият манталитет в Гърция и Югоизточна Европа като цяло. За тази цел на първо място ще са нужни нови съдържания в учебниците по история. Докато правителствата в региона се страхуват да променят анахронични образователни съдържания, те вредят и на самите себи си, като в значителна степен стесняват и собствения си политически - а в този случай и външнополитически периметър.