Концепцията за "нелегалните” дългове възниква още в началото на 20 век. Понятието е въведено от руския юрист Александър Зак, избягал от родината си след Октомврийската революция. През 1927 година той издава книгата си "Отраженията на държавните трансформации над публичните дългове", в която за първи път използва термина "odious debts" (омразен дълг). Според неговите разбирания, не може да се изисква от едно население да връща дълг („омразен дълг”), който е бил сключен от деспотичен режим не за неговото благо, а за заробването му. Зак твърди още, че падането на въпросния деспотичен режим анулира въпросните задължения.

Пример за подобно опрощаване на дългове е Куба. След края на войната между Испания и САЩ, през 1898 година островът е присъден на американците. Американците тогава отказват да поемат задълженията на Куба към бившата колониална сила Испания с аргумента, че кредитите са били използвани и за потушаването на кубинската борба за независимост.

Ирак, Русия, Аржентина

С подобни аргументи излизат и болшевиките в Русия през 1917, когато отказват да признаят дълговете на царска Русия. А последният такъв пример е Ирак: след свалянето на диктатора Саддам Хюсеин от власт през 2003 година, САЩ опростиха по-голямата част от външните задължения на страната, възлизали общо на повече от 125 милиарда долара. Тогавашният заместник-министър на отбраната на САЩ Пол Улфовиц заяви в Сената, че правителството на Саддам Хюсеин е използвало кредитите за покупката на оръжие, както и за финансирането на луксозния живот на диктатора.

Концепцията за "нелегалните дългове" междувременно се разшири, като наред с политическата оценка, вече включва до известна степен и отговорността на кредиторите. Случаят с Аржентина може би най-добре илюстрира цялата комплексност на проблема: през 90-те години на миналия век Аржентина обвърза националната си валута с щатския долар, което стана с одобрението на МВФ. Този период продължи от 1991 до 2002 година, а в края на 2001 Аржентина обяви своята неплатежоспособност.

Отговорността на кредиторите

През 2000 година Световната банка и МВФ опростиха на 22 от най-бедните страни в света техни дългове на обща стойност 33 милиарда долара. По този начин международните финансови институции на практика признаха, че строгите мерки за икономии и приватизация водят само до временно намаляване на задълженията, а в дългосрочен план вкарват икономиката в низходяща спирала.

Германия също се е възползвала от опрощаване на дългове. По поръчение на германския канцлер Аденауер, тогавашният шеф на Дойче банк Херман Йозеф Абс договаря през 1953г. в Лондон опрощаването на част от германските дългове от предвоенния период. Пак там е опростена и значителна част от европейските и американски помощи за възстановяване и развитие, отпуснати на Германия след войната. Така 7 години след края на Втората световна война кредиторите на Германия я облекчиха значително от задължения, а по този начин те косвено подпомогнаха следвоенното германско икономическо чудо.