В последните дни преди референдума дебатът става все по-разгорещен, макар да се води не от вчера: какво е отношението на Гърция към Европа? Според анкетите, от присъединяването си през 1981 г. към тогавашната Европейска общност гърците са сред най-убедените привърженици на европейската интеграция – не само заради щедрата финансова подкрепа от Брюксел, а и защото по традиция ценят Европа като котва на стабилността в един неспокоен регион. Само че в кризисни времена изолационистите и евроскептиците надигат глас и в Гърция.

В началото на седмицата над 20 000 души демонстрираха пред гръцкия парламент, пледирайки да се гласува с “не” на насрочения за неделя референдум. От тяхна гледна точка, това е “не” срещу една “натрапена отвън политика на икономии”, което не засяга отношението им към Европа. Два дни по-късно имаше нови спонтанни демонстрации срещу наложените икономии.

Отначало защитниците на гласуване с “не” преобладаваха, междувременно допитванията до общественото мнение сочат, че привържениците на гласуване с “да” са наваксали изоставането и надпреварата на референдума ще бъде много оспорвана. За Спирос Кореас това е още едно основание да излезе на протест. “Искаме да се върнем обратно в живота и да сложим край на обедняването. Затова пледираме за гордо “не” в неделя”, казва 50-годишният грък в разговор с Дойче Веле. Не се ли безпокои, че набързо свиканият референдум и разгорещеният дебат за бъдещото на Гърция в Европа разделят сънародниците му? Спирос не се смущава от този въпрос: “Какво друго е свободата, ако не преодоляване на страха? Който позволява да го води страхът, живее в робство”, казва той.

За какво е референдумът всъщност?

Спорът между защитниците на гласуване с “да” и тези на гласуване с “не” е наситен с много емоции. Освен за бъдещето на Гърция, става дума и за гордото й минало, за борбата на минали поколения за демокрация и мир в една разтърсвана от войни и кризи страна. Защитничката на гласуване с “не” Соня например си спомня следното: “През юли 1965 г. с намесата на монарха в Гърция беше свалено едно демократично избрано правителство. Навремето ние излязохме на улицата, за да защитим демокрацията в тази страна. Никога не сме си представяли, че 50 години по-късно, през юли 2015-та тъкмо ЕС, който се смята за люлка на демокрацията, ще си позволи също тъй безцеремонно да ни се меси.”

Все по-често из улиците на Атина се чуват подобни исторически сравнения с драматичните събития през юли 1965 г., когато младият цар Константин предизвиква свалянето на току-що избраното правителство на ляволибералния политик Георгиос Папандреу под предлог, че трябвало да бъде предотвратен комунистически бунт. Следват улични боеве, дълга политическа криза с бързо сменящи се правителства и жестокият военен преврат през 1967 г. Драматичните събития тогава маркират началото на края на гръцката демокрация и ознаменуват легендарното начало на династията Папандреу, която и до ден-днешен играе важна роля в политическия живот на Гърция. Може би левият премиер Алексис Цирпас също да влезе в гръцката история като герой, който е бил принуден да се оттегли от властта?

Абсурдните претенции на Ципрас

Защитниците на гласуване с “да”, които също масово участваха в демонстрации, явно мислят в съвсем други категории. “Цяла вечност не съм участвала в демонстрации, но този път на всяка цена исках да се включа”, казва Василики. Единственият път, според нея, е да се каже “да” на Европа. “Става дума за нещо тъй важно като бъдещето на страната ни”, напомня тя. Василики е адвокатка и майка на две деца, може да си позволи известен скромен стандарт на живот. Възпитава децата си в либерален и проевропейски дух, стимулира ги да изучават чужди езици. Тя е от поколението, което възприема Европа без граници като нещо естествено – и по никакъв начин не иска този живот и това чувство за свобода да бъдат заложени на карта. “Невероятно е просто, че се налага да демонстрирам и да се боря за нещо, което е тъй естествена част от живота ми”, възмущава се 44-годишната жена.

Гърците, които ще гласуват с “да”, смятат, че вотът в неделя е съдбоносен за бъдещето на Гърция в Европа, докато защитниците на гласуване с “не” виждат в него само вот срещу исканията на кредиторите за икономии. Сблъсъкът на мненията продължава с пълна сила. Премиерът Ципрас вече даде своя принос към тази дискусия. В телевизионно обръщение той заяви, че който гласува с “да”, ще носи вина за продължаването на политиката на икономии. Писателят Христос Хоменидис реагира с възмущение на това изявление. “Никога досега, дори и в условията на авторитарен режим, не се беше случвало подобно нещо – един премиер да си позволява да вини избирателите, само защото не споделят неговото мнение.