"Автомобилът твой ли е? Жената в него твоята ли е? Какво работиш? Ами сега какво да те правим?" - само който не е пътувал по българските пътища, той не знае най-популярните въпроси и отговори от "анкетата", с която започва срещата с патрулките на КАТ. Неприятната беседа приключва с реплики като: „Е, ще почерпиш, нали сме хора!” или „Пусни парите през задния прозорец на патрулката и му мисли, ако нещо се обадиш!”.

Признавам, че бях позабравил репликите в тази инак изконна сцена по българските улици и пътища. Но преди две седмици си ги припомних. Случи се в центъра на София:

КАТадневна корупция

През задното стъкло виждам синята светлина на полицейска патрулка, която някак свенливо и съвсем безшумно ми примигва с фаровете да отбия. Сякаш ме канят на кафе хората... Едър и нахъсан младок ми обяснява със суров тон за неправилния обратен завой, който съм направил. Взима документите ми и си ги вписва в някаква тетрадка в патрулката. Толкоз, ролята на „лошия” приключва.

От новичкия бял опел, навярно дарен по европейски програми за борба срещу корупцията в полицията, тутакси излиза „добрият”. „Какво правим?” - пита ме. Въпросът мигом издухва от главата ми всички фантазии, че подкупността се е уплашила от заканите на управниците, на ръководството на МВР и на чисто новия началник на столичния КАТ. Сещате се какво правя, грях ми на душата...

„Добрият” мигом дематериализира двайсетолевката и вежливо ми помага да си събера документите. После с лъчезарно-назидателна усмивка добавя: „Ама ти спестихме сто лева, нали!”.

Връщам се в къщи и отварям сайта на МВР. Вляво на страницата се мъдри надписът „Антикорупция”. Когато го видя, пред очите ми винаги изниква ликът на един вечно усмихнат експерт от британското вътрешно министерство, което създаде и активира линка за подаване на сигнали за корупция в МВР. Без съмнение настойчивостта му да осъществи начинанието е била провокирана от експериментите на британските детективи в столичните полицейски управления и в КАТ. Два от тях са много впечатляващи.

Пред полицейски офицери във всички РПУ-та в София са описани и оставени на съхранение куфари с пари и ценни вещи, които уж са били намерени случайно. За жалост (или пък съвсем очаквано?) служителите, които приели ценните вещи, се издънват, като отмъкват всички куфари. Експеримент с подобен резултат е направен и с автомобили в уличното движение. Експертите симулират нарушения и очакват реакцията на катаджиите, които пък опитват да вземат рушвети.

Стига съм се тюхкал!

И така, в деня на моята злополучна среща с „нашата полиция” попълвам графата за сигнали срещу корупция в МВР. Вписвам номера на полицейската патрулка /С 28 62/, оставям личен телефон и име на свидетел. Обратно получавам вежлив постинг, че сигналът ми е приет под номер В61А374597. Призовават ме и да се обадя на телефон 982 22 22, за да бъда информиран как тече проверката по подадения сигнал.

Чакам седмица-две с надеждата, че някой ще ми звънне на оставения телефонен номер. Всуе! Опитвам аз да се свържа по телефонния номер, публикуван от МВР. Оказва се, че това е автоматичен телефонен секретар, който трескаво ме убеждава да разкажа за корупционното си преживяване със служители на ведомството. В паметта на телефонния робот обаче не е записана нито дума за това как всъщност протича проверката за хода на разследванията по вече подадени сигнали.

Но стига съм се тюхкал! Нали Шенген ще ни оправи!

***

Бележка на редакцията: Междувременно нашият автор е получил уверения от МВР, че започва служебна проверка по случая.