Опасните тресавища...?

С изкривено от ужас лице героинята бавно затъва в тресавището: първо до колене, после до шия, а накрая над повърхността остава само една длан в безпомощни конвулсии и няколко мехурчета... Такава или подобна сцена сигурно е гледал всеки от вас в някой филм – дори не задължително на ужасите. Картината е колкото ефектна, толкова и... неправдоподобна. Просто физическите закони не позволяват на човешкото тяло да затъне в тресавище.

Но нека караме подред. Първо: що е то тресавище? Казано най-просто, то е нещо средно между земя и вода. Когато почвата престане да поема дъждовната вода, а няма и достатъчно изпарение, възниква този коварен терен, който наистина крие опасности, макар и не от пълно затъване. Просто редуването между твърда и податлива почва може да доведе до неприятни падания и контузии. Иначе самата консистенция на тресавището има по-високо специфично тегло от водата, което пък означава, че човешкото тяло няма как да потъне изцяло – неговата плътност е приблизително равна на плътността на водата. Да, човек може да затъне донякъде в тресавището, но не и да се удави.

Разделното събиране е наистина разделно

Наскоро чух от познати в България, че не вярват на разделеното събиране на отпадъците, понеже накрая всичко отивало на едно място. И в Германия мнозина питаят същото подозрение. Особено натрапчива е клюката, че съдържанието на контейнерите, където стъклото се разпределя на зелено, кафяво и безцветно, накрая се претопява заедно. Това обаче изобщо не е вярно, защото би обезсмислило цялата процедура. На 500 килограма безцветно стъкло дори само една зелена бутилка е в състояние да оцвети новото стъкло. А това обрича цялата процедура на икономическа неизгодност. Така че фирмите, които преработват употребявано стъкло, много внимават при разделянето и дори използват специални машини, разпознаващи цветовете на натрошеното стъкло. Откъде тогава иде жилавото недоверие? Ами просто големите контейнери се изисипват в търбуха на камион, но отвън не личи, че вътрешността на платоформата също е разделена на три за зелена, кафява и безцветна стъклария. Тъй че външният наблюдател лесно може да се заблуди, че съдържанието на трите разделени кантейнера всъщност отива на едно място.

Ядат ли швейцарците кучешко месо?

В Германия, а и в цяла Западна Европа се шири убеждението, че те наистина го правят. В самата Швейцария най-вече булевардната преса непрекъснато „разкрива” любители на кучешкото месо, особено в кантона Апенцел, където селяните уж с удоволствие похапвали кучешки гулаш и дори разменяли рецепти помежду си. Всъщност нищо такова няма, а клюката тръгва оттам, че Швейцария е една от малкото страни, в които консумацията на кучешко и котешко месо НЕ Е изрично забранена в закона. Нека ви припомним, че на много места в Китай и в Корея, например, консумацията на кучешко месо е нещо нормално. Просто там културната норма е съвсем различна от тази в Европа, където кучетата и котките се смятат за членове на семейството и тъкмо поради това е немислимо да се яде месото им.