Европейският съюз за първи път се зае сериозно с причините за европейската криза, смята кореспондентът на "Дойче веле" в Брюксел Кристоф Хаселбах. Ангела Меркел - доминиращата фигура на политическата сцена, постигна по същество целите си, макар и без големия проект - желаната от нея и Саркози промяна в договорите на Общността. Таван за националните дългове, бюджетен контрол, санкции срещу нарушителите - всичко това бе необходимо отдавна. И стабилизационният пакт изискваше тъкмо такава дисциплина, само че никой, включително и Германия, не я спазваше.

Кризата остава

Обстоятелството, че предложението за промяна на договорите се провали поради отказа на англичаните, не е драматично с оглед спасяването на еврото. Този ход на премиера Камерън обаче поставя Великобритания в тежка изолация, тъй като Лондон зависи от еврозоната, а вече няма да има никакво влияние върху решенията, които го засягат непосредствено.

Все така без отговор е и въпросът какво ще стане непосредствено с еврото и дълговете. Защото острата криза, надвиснала като дамоклев меч над преговорите в Брюксел, си остава. Докато се усети ефектът от новите бюджетни ограничения, ще минат месеци. МВФ без съмнение ще получи 200 милиарда евро от Европейския съюз, за да може да оказва помощ на закъсалите. Но ако страни от калибъра на Италия или Испания изпаднат в нужда, което е съвсем реалистично, всички възможности за оказване на помощ ще се окажат недостатъчни.

"Жертва" на новата европейска сплотеност стават в известен смисъл европейските институции, тъй като занапред ролята им определено намалява. Досегашното развитие на кризата предизвика промяна в баланса на силите в ЕС - от общите институции към големите евродържави, и на първо място Германия.

Лош ден за Великобритания

"Welcome to a German Europe", пише известният британски историк Тимоти Гартън Аш в "Гардиън". Германия поема юздите и сметката на Европа. На хартия това е голяма стъпка към фискален и трансферен съюз - стъпка от конфедерално към федерално равнище. Еврозоната ще изживее още много кризи и прогнозите са рисковани. Но ако тя оцелее и укрепне, тогава, постепенно и болезнено, ще възникне един нов съюз на 26 държави - без Великобритания.

"Не"-то на Камерън е съдбоносен момент не само за Острова.Това е лош момент и за Европа. Камерън твърди, че защитавал националните интереси на своята страна. В краткосрочна перспектива, от гледна точка на регулирането на финансовите услуги, може би е така, но в далечен план - категорично не. Ако нещата продължат така, Великобритания ще изгуби дори влиянието си върху регламента за общия пазар. С една дума: голям ден за Европа, но не и повод за празненство.