Почти пладне е, а централният рибен магазин в град Маратон е празен. "Никой не е стъпвал днес", казва Мария Хаситу, пушейки отпред на тротоара. "Щом не са дошли досега, вероятно изобщо няма да дойдат. Вероятно това ще бъде поредният ден на фасул или макарони", казва жената и се връща обратно в магазина при своята прясна риба в очакване на клиенти.

Неволите на Гърция нямат край. Част от тях междувременно са станали и гладът и недохранването. Проучване на Транснационалния институт в Амстердам наскоро показа нещо много тревожно: продължилата 8 години финансова криза в страната, оставила без работа 25% от трудещите се хора в страната, е засегнала най-тежко децата. 

Когато храната стане недостъпна

Около 14% от гръцките деца остават недохранени - през ден те не получават основни хранителни продукти, включително месо, пиле и риба. "Навсякъде има признаци на глад", казва пенсионерът от Маратон Гиоргос Крикис. "Онзи ден видях мой дългогодишен приятел, който ровеше в кофата за боклук на един местен супермаркет, търсейки хранителни остатъци, които да занесе на семейството си. Кой само би помислил, че този човек, който бе сред най-успешните в нашата общност, ще стигне дотук", казва Крикис за ДВ. 

Според данни на Обединените нации, една четвърт от децата в Гърция живеят в бедност, а родителите им са принудени да разчитат на помощ от баби и дядовци. Пенсиите бяха съкращавани цели 13 пъти от 2009 г. насам, лишавайки хората дори от най-необходимото. 

Изследването на Транснационалния институт показва още, че 9 процента от гръцките деца не приемат всеки ден необходимите протеини - с 5% повече, отколкото преди началото на кризата. Експертите смята, че реално броят им е значително по-голям. От срам, че са изпаднали дотам, много семейства, занимаващи се със земеделие, са се затворили в себе си. "Много жени от квартала ме молят да им нося някаква храна от социалната кухня, защото те се срамуват да отидат сами", казва Стаматина Лепула. Тя припомня, че гърците са хора с достойнство, които в продължение на години са стискали зъби, но гладът ги притиска.

Продажби на вересия, изоставени деца

Темата за недохранените деца вече не е тайна, особено след като няколко национални доклади показаха, че вече има случаи на припаднали от глад ученици в училище. Също и това вече се случва: деца да се ровят в кошчетата за боклук или пък да питат съучениците си за остатъци храна. Янис Ракопулос, който доставя храна за училищните столове в Атина, казва, че продавачите са затрупани с дългови разписки от млади хора, които нямат пари за храна. 

Гръцката православна църква се опитва да помага - организира дарителски кампании и социални кухни, които обслужват до 60 хиляди души на ден. Но тази помощ не стига до всички нуждаещи се. След изчерпване на спестяванията си, някои семейства дори са принудени да оставят децата си в държавни приюти и социални домове и се виждат с тях два или три пъти седмично.

ЕС също носи вина?

Оливие де Шуте, бивш специален докладчик на ООН по прехраната смята, че ЕС носи вина за нарушените права на гърците да се хранят. Той отбеляза, че гърци вече обмислят да подадат групови искове срещу различни европейски институции за причинени щети.

Малко вероятно е властите в Атина да подкрепят подобни действия. От началото на гръцката криза различни правителства в Гърция се съгласиха на строги икономии и фискални ограничения в замяна на многомилиардни заеми, които спасиха страната от банкрут. Но дори и да не се стигне до съдебни искове, критиките относно отговорността на ЕС за сегашното тежко положение на гърците биха могли да породят по-широк обществен дебат по темата - не само в Гърция, но и в целия Европейски съюз.