Василис Лимберис се провира през една дупка в телената ограда. Зад нея има поляна, а вдясно път между храстите и маслиновите дървета води към морето. "Оттук минаха. Свалиха си дрехите, защото бяха съвсем мокри", разказва Лимберис.

В изсъхналата трева са разхвърляни дрехи: черни дънки, тениски, риза и яке. Лимберис продължава по пътя към морето и се връща с найлова торба. "Тук намерих и хранителни продукти - бисквити, фурми и плодове."

И действително: в торбата има няколко портокала и неотворена опаковка с бисквити. Торбата е с логото на турски магазин за хранителни продукти - вижда се както името, така и телефонният номер. Всичко това са свидетелства за едно събитие, което според гръцките власти никога не се е случвало.

Мигранти фантоми?   

На 22-и септември 25 мигранти акостират в близост до селцето Василици, разположено в южната част на Пелопопес. Те са кюрди от Северен Ирак, които искат през Турция да стигнат до Италия. Пристигат с малка бяла платноходка, която обаче е повредена, стигат до малкия залив, скачат във водата и доплуват до брега. Няколко местни жители ги виждат.

"Около четири часа ми се обади една жена от селото. Тя ми разказа, че мигрантите са пристигнали с платноходка до скалистия бряг", казва Никостелиос Томаропанагос. Той е председател на общината във Василици и веднага след обаждането потегля: "Когато стигнах до мястото, видях момчетата на брега. Полицията и бреговата охрана също бяха там. Видях, че нямат питейна вода. Отидох до селото, купих вода и хранителни продукти и се върнах обратно". 

Мигранти не "изчезват" за първи път

И Лимберис бил алармиран от местен жител за случващото се. Тръгнал към мястото. Чувал бил, че неведнъж се е случвало мигранти да "изчезнат" и затова останал с тях: "Много бързо им взеха мобилните телефони. Вече обаче бях направил снимки. И тайно им дадох моя телефон - така можаха да се обадят на семействата си".

И други жители на селото идват, за да помогнат - поне 15 души, спомня си Томаропанагос. С Лимберис остават на мястото до свечеряване, но в един момент са помолени да напуснат. Към мястото пътувал автобус, който да закара хората до Патра, им обясняват тогава.  

"Подобни хора няма"

На следващия ден Томаропанагос пита бреговата охрана какво се е случило. "Потърсих служителите на пристанището - те бяха трима. Попитах какво е станало с тези хора. В един момент един от тримата заговори и ми каза, че подобни хора няма и във Василици не се случвало нищо. Другите двама наведоха глава и дори не ме погледнаха."

Само на няколко километра от Василици се намира град Корони - и отговорната брегова охрана. Мъж в униформа отваря вратата. Казва, че няма правомощията да даде интервю. Той знае, че е имало инцидент някъде в региона, но може би колегите в следващия по големина град Каламата биха могли да помогнат. Там обаче също няма данни за подобен случай. Те препращат към властите в Атина.

Че е имало хора тук е неоспоримо - доказват го както свидетелските показания, така и видеоклипове и снимки. Но какво се е случило с младите мъже от Ирак? Започваме да търсим в социалните мрежи с помощта на кюрдската общност в Атина. С нас се свързва Лазо Мухамад Хасан. Той казва, че е бил сред пристигналите във Василици. 

Мигрантите са откарани в Измир

Лазо разказва, че мигрантите били върнати на счупената си платноходка през нощта и били изтеглени с малка лодка в морето. Казали им, че се чака по-голям кораб, който да ги отведе до Италия. Лазо си спомня: "Корабът беше голям. Имаше мъже в черни дрехи. Взеха ни парите и другите ценни неща, които носехме. Когато се качихме на борда, видяхме, че на кораба има над сто други мигранти".

Той казва, че е имало хора от Сирия, Афганистан и Иран. Сред тях жени и деца. Всички те били събрани от различни места и докарани на кораба. След няколко часа били натоварени в малки спасителни лодки близо до брега. Там били прибрани от турската брегова охрана и докарани в Измир.

Пет дни след инцидента във Василици, турската брегова охрана публикува снимки и прессъобщение, в което се посочва, че 149 мигранти са заловени край бреговете на Измир. На една от снимките се вижда Лазо. Жителите на Василици разпознават и някои от другите младежи. 

Гръцките власти не коментират случая. В средата на октомври въпросът бе поставен и в гръцкия парламент. Министърът по въпросите на миграцията Нотис Митаракис отговори: "Този ​​конкретен инцидент, за който казвате, че се е случил в Пелопонес - не мога да намеря нищо за него в нашите документи. Не знам за случая".

Жителите на Василици знаят какво са видели. Но им е трудно да повярват какво се е случило след това.