"Ние винаги сме били корумпирано общество", казва Костас Бакурис, председател на гръцкия клон на "Трансперънси интернешънъл". В списъка на организацията Гърция е на 78-мо място от общо 180 държави. Средностатистическото гръцко семейство плаща годишно подкупи в размер на 1700 евро.

Който не си плаща, е загубен

Бакшишът, на гръцки "факелаки", е неразделна част от гръцкия делник: при лекаря, при автомонтьора или пък при данъчния чиновник, който трябва да си позатвори очите, приемайки нечии документи. Всеки знае кое колко струва - за всичко си има съответните тарифи. И чуждестранните инвеститори в Гърция са наясно, че без подкуп са загубени. В този случай бакшишът зависи от размера на инвестициите. Най-много се плаща, естествено, за големите държавни поръчки.

В документите на инвеститорите сумите, давани за подкуп, са отбелязани като комисионна. "Активен участник в тези схеми е германската индустрия", пише онлайн-изданието на сп. "Шпигел" и дава пример с германска автомобилна фирма, плащала през последните години подкупи, за да внася коли в Гърция. Информацията за това идва от доклад на американската служба за борсов надзор.

"Сименс" е най-често споменаваното име, когато става дума за подкупи, давани от германски фирми на гръцки политици. Говори се, че и социалистическата партия ПАСОК, и консервативната партия Нова Демокрация са печелили значително от амбициите на "Сименс" да инвестира в Гърция. "От всичко това обаче губят обикновените хора в Гърция", казва Костас Бакурис, шеф на гръцкия клон на "Трансперънси интернешънъл". Защото инвеститорите избиват дадените подкупи с по-високи цени на предлаганите от тях продукти.

При всяко едно разследване на корупционни афери в Гърция винаги се задейства една и съща добре разработена схема. Щом някой министър бъде уличен в корупция, случаят се прехвърля автоматично от правосъдието в парламента, където се създава съответната анкетна комисия и... дотам. Резултатът: досега нито един корумпиран гръцки министър не е бил осъден.

Паралели с България

Корупцията е оплела в мрежите си не само политиката, но и правосъдието - то работи мудно и неефективно, затлачва съдебни процеси. Малкото некорумпирани следователи и прокурори пък са затрупани с работа. Освен това финансовите закони в Гърция са така оплетени, че дори опитни следователи капитулират пред тях. Всеки хитър адвокат намира вратички в закона, които му позволяват да измъкне клиента си. От 450-те най-важни корупционни дела от близкото минало нито едно не е приключило.

И още един сериозен проблем: гръцките медии са далеч от полагащата им се роля на четвърта власт в държавата. Те са в ръцете на мощни индустриалци, а много журналисти поддържат добре платени дружески контакти с партии и фирми. Липсва разследваща журналистика, която да надделее над кресливата агресивност. След всичко казано дотук паралелите с България са повече от явни. Но има и една съществена разлика: Гърция влезе в еврозоната и заплашва сега провала й, а България беше спряна още в чакалнята.