Сметките на Папандреу излязоха криви. Чрез референдума той смяташе да ангажира съгражданите си, като получи одобрението им за международния помощен пакет. Тъй като опозицията, а и част от управляващата партия ПАСОК са против строгите мерки за икономии, Папандреу реши да превърне затруднението си в свой коз, обръщайки се пряко към народа.

Той забрави обаче, че ръководи една не само силно задлъжняла, но и практически банкрутирала страна. А в подобна ситуация водещо е винаги икономическото начало, а не политическото. Със своя неочакван ход Папандреу смути и обърка финансовите пазари и европейските си партньори.

Затова и на срещата в Кан бе подложен на силен натиск от страна на френския президент Саркози и германската канцлерка Меркел. Наложи му се да отстъпи и да се откаже от идеята за референдум. В противен случай всички помощи за Гърция щяха да бъдат замразени.

Никакво разбирателство

Гърция спешно се нуждае от поне минимален политически консенсус между двете водещи партии, управляващата ПАСОК и опозиционната Нова демокрация. Само така необходимите мерки биха могли да дадат желания резултат.

Един позитивен сигнал дойде вече от председателя на Нова демокрация, Андонис Самарас, който заяви, че ще подкрепи в парламента решението на ЕС за 50%-во съкращаване на гръцкия дълг, и дори, че бил готов да участва в правителство на националното спасение. Пазарите и европейските столици реагираха извънредно положително.

Ала радостта им бе прибързана. Оказа се, че Самарас всъщност е имал предвид незабавната оставка на Папандреу, образуването на временно правителство от експерти и нови избори преди Коледа. Разбра се също, че Папандреу иска вот на доверие от парламента, независимо от това, че не му е сигурна дори подкрепата на собствената му партия. Тъкмо този вот обаче, според Папандреу, би му дал нужните силни позиции, за да преговаря със Самарас за образуването на коалиционно правителство.

И така двамата матадори на гръцката политика продължават да стоят непримирими един срещу друг. Без всякаква следа от разбирателство. Сякаш не се касае в буквалния смисъл на думата за бъдещето на Гърция и на еврозоната. Какво наблюдаваме всъщност: гръцка трагедия или комедия? Най-вероятно и двете. А треперенето продължава...

Автор: Спирос Москову, Редактор: Бистра Узунова