1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Гърция: да бъде или да не бъде?

4 октомври 2011

Частичното опрощаване на гръцкия дълг ще дойде рано или късно - това е ясно. Ясно е обаче също така, че колкото повече се чака, толкова по-скъпо ще излезе то, смята нашият коментатор Бернд Ригерт. Ето аргументите му:

Спасяването на еврото: безкраен сизифов трудСнимка: fotolia/Dufra

Най-късно от края на пролетта се знае, че през тази година Гърция няма да успее да спази съгласуваните граници за държавния дефицит. Защо финансовите пазари реагираха така отрицателно на последното потвърждение на този факт от Атина си остава необяснима загадка. Банките, притежаващи гръцки държавни облигации, се оказват под растящ натиск. Частичното опрощаване на гръцкия дълг ще дойде рано или късно, и колкото повече се чака, толкова по-скъпо ще излезе то.

Колко ли ще са "лошите" банки?

Тази стъпка ще се наложи може би още през ноември, поради което се бави изплащането на поредния кредитен транш. Преструктурирането на дълга или удължаването на падежа изисква на първо място подготовка от страна на кредиторите. Това се отнася преди всичко за ЕЦБ, която изкупи от частните банки голяма част от гръцките облигации. Очакваната стъпка ще засегне обаче най-силно самите гръцки банки, чийто длъжник е гръцката държава. В действителност усилията на ЕС и МВФ за спасяването на Гърция целят по същество спасяването на европейската банкова система.

Страх от гръцкото доминоСнимка: Fotolia/Grischa Georgiew

Става ясно впрочем, че не всички европейски и гръцки банки ще могат да бъдат спасени. Някои от тях ще станат "лоши банки", за които ще трябва да гарантира Европейският спасителен фонд, тоест европейските данъкоплатци. Това ще стане възможно едва след като всички 17 държави от еврозоната ратифицират новия договор за Фонда. Холандия и Словакия обаче все още не са сторили това - още една причина, която налага спасяването на Гърция до ноември.

Така не може да продължава!

Политиката се надява да спечели време, за да подготви необходимите мерки по отношение на гръцкия дълг. Не е ясно обаче как ще се отрази тази стъпка на други кризисни страни като Испания и Италия - и на техните банки. Същевременно е очевидно, че така повече не може да продължава. Периодично поставяната трагедия за гръцкия дълг и спасителните кредити предизвиква безпокойство вместо успокоение на финансовите пазари. Затова ужасният край, тоест преструктурирането на дълга, е за предпочитане пред ужаса без край. На 17 октомври идва следващата среща на високо равнище на ЕС. Тогава трябва да се вземат така наложителните решения.

Автор: Б. Ригерт, С. Гяуров

Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ