"Като цяло ситуацията в Кипър не е катастрофална. Бюджетният дефицит спада, задълженията са под контрол. Не сме толкова зле, колкото другите държави-членки на Европейския съюз. Но уязвимостта е факт. Затова се надяваме, че през следващите месеци ще можем да се справим без да искаме помощ", казва Андреас Макроянис, държавен секретар по европейските въпроси. Той визира вероятността да се наложи подаването на заявка за съдействие по линия на европейския спасителен фонд.

Назад към 50-те?

От това се опасява и Авероф Неофиту - заместник-председател на консервативната партия Демократически сбор. Ако тази стъпка действително се наложи, другите страни от Европейския съюз най-вероятно ще поискат увеличение на изключително ниските данъчни ставки за фирмите в Кипър. Именно по този начин островът привлича много чуждестранни предприятия. Останалите държави от Общността наричат тази практика "данъчен дъмпинг". Финансовите експерти пък подчертават, че това е най-голямото предимство на острова. "Кипър няма промишленост. И ако бъде ликвидирана възможността островът да остане център на финансовите услуги, ще се върнем към 50-те години и ще се превърнем отново в аграрна страна", коментира Авероф Неофиту.

И Михаел Сарис - шеф на втората по големина местна банка "Лаики", която за момента изпитва сериозни затруднения заради обвързаността си с гръцките банки, би предпочел Кипър да не иска помощ от европейския спасителен фонд. Неговата идея е недостигащите милиарди да се набавят по линия на втория спасителен пакет за Гърция. 50 милиарда от него са предназначени за снабдяване на гръцките банки със свежи пари.

Каквото за тях, това и за нас

"Ние сме в положение, което много прилича на това на гръцките банки. В чисто правен план сме кипърска банка, но всъщност сме гръцка банка - тъй като имаме сходно рискова структура. Гръцките банки могат да си осигурят средства от гръцкия стабилизационен фонд, а ние - не. Би трябвало и ние да имаме това право", убеден е Михаел Сарис.

Така банката би могла да се сдобие със свеж капитал, при това без Кипър да попадне под строгия контрол на Международния валутен фонд и Европейската комисия.

Брюкселските институции се съмняват, че Кипър ще може да осъществи бюджетните си цели през тази година. Намеренията на правителството са новите задължения да се сведат до 2,5 процента от брутния вътрешен продукт. Комисията прогнозира дефицит от 3,5 на сто. И то точно по време, когато Кипър поема председателството на Европейския съюз.

АГ, ДПА, ТШ, ВЛ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел