Гръцкият премиер успя да оцелее невредим, след като смени курса си на 180 градуса. Ципрас не изгуби поста си, независимо от факта, че първо гръмогласно призова да се каже „Не!” на кредиторите, а после направи навярно най-бързия обратен завой в световната история и се подчини на техните искания.

Нови бури

От днес гръцкият парламент започва дебатите, след които трябва да потвърди условията, поставени от кредиторите. Иначе Гърция ще трябва да излезе от еврозоната. Едното крило на управляващата „Сириза” няма да приеме тези условия - по идеологически причини, а Ципрас ще бъде принуден да разчита на подкрепата на проевропейската опозиция. Същото се случи и миналата седмица, когато Ципрас получи от парламента мандат за преговорите в Брюксел. Оттогава насам балансът на силите в Гърция бързо се променя. Нови бури тепърва ще клатят гръцката вътрешна политика, ще има отцепвания и нови съюзи. Едно обаче е сигурно: в края на бурите гръцките съдбини ще продължат да бъдат в ръцете на Ципрас. Просто защото конкуренция няма.

Дълго време Ципрас не правеше никаква разлика между съдбините на Гърция и бъдещето на своята партия „Сириза”. Тази даденост се промени в нощта след референдума, когато тогавашният финансов министър Варуфакис връчи на премиера плана си за въвеждането на паралелна валута и за спонтанното излизане на Гърция от еврозоната - нещо, което мнозинството гърци категорично отхвърля. Тогава Ципрас дръпна внезапната спирачка, уволни Варуфакис и бежешком се върна при кредиторите. А убедените комунисти вътре в „Сириза” постепенно остават в малцинство.

Три сценария

В момента можем да си представим три сценария. Най-добре за страната би било, ако Ципрас съумее да превърне фактически съществуващата вече широка коалиция в нещо като „правителство на националното спасение”, което да управлява до края на мандата през 2019 година и да осъществи обещаните реформи. По-лошият вариант са предсрочни избори през есента. Изходът от такива избори е неизвестен, а страната отново ще бъде в парализа. Но най-опасно ще стане, ако Ципрас се окаже принуден да управлява с правителство на малцинството - и ако не съумее да се освободи от баласта на комунистическото крило в своята партия, което саботира реформите. Гръцкият премиер би трябвало да избере първия сценарий, защото само той ще му осигури благонадеждност навън.

Райнер Херман, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Copyright Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main