Дълговата криза в Европа принуждава много страни по южната периферия на ЕС да извършват дълбоки икономически и обществени преобразувания. За да разберем истинските мащаби на тези промени, трябва да обърнем поглед към близкото минало и да потърсим там подобни примери. Но правейки този паралел, не бива да изпускаме от поглед различните времеви хоризонти на събитията.

Така например времето за извършване на институционалните реформи е по-кратко от времето, което е необходимо на хората, за да осъзнаят необходимостта от настъпването на такива дълбоки промени. Оттук произтича следната опасност: реформите срещат отпор, населението недоволства, тъй като свързва промените единствено и само с лишения. Има и още едно разминаване: между индивидуалните очаквания на хората и времето, което е необходимо, за да дадат реформите видими резултати. И тук първото изпреварва второто по време. Резултатът е масово разочарование, което само потвърждава тезата, че за да се извършат дълбоки промени, трябва да се мине през "долината на сълзите" (по Ралф Дарендорф).

Всяка прилика е съвсем случайна

Навремето пред подобно предизвикателство бяха изправени източноевропейските страни от някогашния комунистически блок. Да вземем например ГДР. През 80-те години на миналия век източногерманското общество се намираше в края на един продължителен и мъчителен процес на икономически упадък и несбъднатни очаквания. Към края на този период пламенната постсталинистка реторика вече не съумяваше да утеши и мобилизира масите така, както го беше правила в подължение на десетилетия преди това. Пътищата за индивидуално израстване отдавна бяха отрязани, разочарованието на хората растеше, ниският жизнен стандарт и ограниченията за свободно пътуване предизвикваха масово недоволство. Така се стигна дотам, че непреодолимото желание на хората за дълбоки икономически и политически промени ги накара да се обединят.

Днешната обстановка в Гърция показва удивително много паралели с положението в ГДР в края на 80-те: подобно на източногерманците, гърците се намират в края на един процес на икономически упадък. И за тях пътищата за индивидуално развитие са отрязани, а старите елити все още дърпат конците. Навремето западногерманската марка вкара източногерманците в една обща валутна система. Същото направи еврото за гърците. Тогава за една нощ източногерманските фирми бяха хвърлени на конкуренцията и в крайна сметка бяха "изядени" от нея. В Гърция се случи нещо подобно - гръцката икономика се оказа неспособна да мери крачка с далеч по-напредналите икономики на страните от европейското ядро. Едновременно с еврото гърците се сдобиха и със свободата да избират къде да живеят и работят - също както източногерманците след Обединението на двете Германии.

Всяка разлика не е никак случайна

Сравнението между Гърция и ГДР показва обаче и много различия. Най-голямото се състои в това, че за разлика от бившата ГДР в Гърция лошите икономически показатели се криеха умишлено. Истината излезе наяве чак след избухването на кризата. А това е една коренно различна изходна база за провеждане на необходимите реформи.

Второ: дълбоките промени в ГДР бяха предизвикани от масовия гняв на народа, от недоволството му от тогавашните политически и икономически условия. Хората бяха готови да изтърпят реформите, които щяха да им донесат не само тъй желаната либерализация на политическия живот, но и свободата да пътуват където и когато си пожелаят. Нищо подобно не виждаме днес в Гърция - преди началото на (наложените отвън) реформи сред народа нямаше никакво недоволство.

Трето: дълбоките трансформации в ГДР бяха подплатени от огромна доза оптимистични нагласи и очаквания. Някои от тях впоследствие се оказаха илюзорни, но дълго време те бяха онзи ресурс, от който всички черпеха сили за продължаване на мъчителните реформи. В Гърция наблюдаваме точно обратното - още в началото на голямата трансформация всички са разочаровани и отчаяни.

Четвърто: В ГДР противниците на промените де факто нямаха никаква политическа подкрепа. В Гърция тази подкрепа е налице, опозицията е много активна в протестите срещу реформите. Това в известна степен играе ролята на клапан за изпускане на напрежението, но като цяло може да постави под въпрос извършването на реформите.

И пето: След като двете Германия се обединиха, западните части на страната се заеха да помагат на източните провинции да наваксат изоставането си. Системата за социално осигуряване обхвана и Изтока на Германия, като по този начин му бе дадено повече време за извършване на реформите. В Гърция се случва нещо съвсем различно: дълго време към страната течаха чужди пари, с които се купуваше не време за преобразувания, а изкуствен жизнен стандарт. Както навремето в ГДР, така и днес в Гърция успешният кризисен мениджмънт изисква да бъде спечелено повече време за реформите. Точно това обаче не виждаме да се случва в Гърция.

АГ, ДПА, ФАЦ, ГВ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел