Новините от Гърция напомнят на много южнокорейци за ситуацията преди 15 години в собствената им родина - тогава финансовата криза в Азия избухва първо в Тайланд, след което обхваща и много други държави от региона. Южна Корея е засегната особено тежко, грози я фалит. Южнокорейците не са подготвени за шока и никой не знае как да реагира. Хората нямат смелост дори да протестират - изпълват ги единствено ярост и страх.

Тежестта на ситуацията е сходна

Сегашното положение в Гърция много напомня за времената в Южна Корея преди 15 години, но гърците имат значителни предимства - на страната на гръцкото правителство стоят спасителите от Тройката, докато навремето южнокорейското правителство е абсолютно само. Гърците вече получиха над 200 милиарда евро от спасителните фондове, докато на Южна Корея се отпускат "едва" 58,3 милиарда. На гърците бяха опростени дългове в размер на над 100 милиарда евро, докато южнокорейците трябваше да връщат всеки цент.

През 1997 година Международният валутен фонд задължава Южна Корея да проведе неолиберални реформи в замяна на оказаната помощ. Наложени са мерки за икономии и високи лихви, капиталовият пазар е либерализиран. През ноември 1997 година акциите на южнокорейската борса падат с над 50 процента, а валутата губи 60 на сто от стойността си спрямо американския долар. Само за няколко месеца концерни като Деу и още 3 300 големи и средни предприятия фалират. Южнокорейците наричат този период "Времената на МВФ".

Поставените от фонда изисквания са изключително тежки, въпреки това остават безплодни. Безработицата се покачва от 2 на 7,1 процента само за две години. Квотата на самоубийствата нараства с 80 на сто. На 21 ноември южнокорейското правителство официално моли МВФ за подкрепа. Мнозина възприемат този акт като колективен позор и наричат този ден "Ден на национално унижение".

Спасението се оказва в ръцете на народа

Южнокорейците обаче не се дават - решават да изплатят възможно най-бързо държавните дългове и да преодолеят кризата. Възниква движение, наречено "Да основем страната отново". Хората започват да даряват бижутата си, за да могат валутните резерви на страната да се увеличат. Девизът на южнокорейците гласи: "Първо да спасим държавата! След това ще си купуваме нови златни пръстени!". В  акцията се включват 3,5 милиона граждани, които даряват общо 227 тона злато.

Синдикатите се отказват от настояванията си за увеличаване на заплатите и дори подкрепят идеята за удължаване на работното време. Много от работниците сами предлагат възнагражденията им да бъдат съкратени, а някои дори работят безплатно. През август 2001 година Южна Корея изплаща всичките си дългове към МВФ - три години по-рано от планираното.

Платената цена не е никак ниска - вследствие на кризата благосъстоянието намалява, спада и раждаемостта. Хората обаче се научават как се реформира едно общество. Именно те правят страната си отново конкурентоспособна - обстоятелство, без което днешните успехи на фирми като Самсунг или Хюндай биха били немислими.

АГ, ЗЦ, ДПА, КЛ, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова