38-годишната жена от ромското селище Дросеро, в североизточния гръцкия регион Тракия, всъщност би подхождала много добре на профила на партията СИРИЗА, бореща се за социална справедливост и обществена сплотеност. В продължение на години Сюлейман се грижи за издръжката на семейството си. А през 2006 става една от съоснователките на културното дружество ELPIDA /"Надежда"/, което се бори за правата на ромските деца и за това те да получат държавна подкрепа. "Искаме децата ни да ходят на училище и да не са принудени да се отказват от всичко така, както ни се е налагало на нас в нашето детство", казва Сюлейман пред атинския вестник "Та неа". И допълва: "През 2006 г. само 90 ромски деца от региона са посещавали държавни училища, докато днес са повече от 800".

Точният брой на ромите в Гърция не е известен - предполага се, че са между 150 000 и 250 000, а някои правозащитни организации дори смятат, че надхвърлят 300 000. През 2013 Европейският съд за човешките права отсъди, че много от ромските деца изобщо нямат равноправен достъп до държавната училищна система и са принудени да учат в училищата по гетата. Но този вид училища продължават да съществуват и до днес. "Винаги когато предстоят избори, политиците обещават, че ще ни помогнат, но след изборите се държат така, сякаш никога не са ни виждали", казва Сюлейман. Така у ромите се затвърждава чувството, че са хора "второ качество", отбелязва тя.

Малцинствата - забравени от политиците

През 2007 Сюлейман е удостоена за заслугите си с награда от неправителствените организации в Гърция. Грамотата ѝ е връчена от президента Каролос Папуляс, след което за първи път ромка получава възможността да говори в историческата заседателна зала на стария парламент. Но миналата година държавата съкрати помощите за нейното дружество. Кандидатурата й за Европейския парламент, издигната от лявата партия СИРИЗА, трябваше да се превърне в инструмент, чрез който отново да се обърне внимание на проблемите на ромската общност.

Всъщност обаче ромската активистка бе въвлечена в политическите игри, в които има насреща си не само доброжелатели. Особено в Тракия - отдалечен регион край гръцко-турската граница, в който защитата на малцинствата по традиция е твърде деликатен въпрос. Там живеят над 100 000 души с мюсюлманско вероизповедание и гръцко гражданство. Официалната гръцка позиция е, че става дума за чисто религиозно малцинство, чиито членове били с турски или български произход или пък роми като Сабиха Сюлейман.

Турция обаче гледа на тези хора като на хомогенно турско малцинство на гръцка земя. "Гръцката държава насърчи инициативите на Сюлейман, за да укрепи собствената си позиция, според която става дума за малцинство с разнороден етнически произход", казва по този повод анализаторът Ангелос Атанасопулос от седмичника "То Вима". "Това, че финансирането бе съкратено, очевидно е свързано с местните игри за надмощие", предполага той.

В края на миналата седмица обаче кандидатурата на Сюлейман бе оттеглена - точно толкова изненадващо, колкото бе и издигната. Дипломат, пожелал анонимност, казва пред "То Вима", че причините за това са много. Ето само една от тях: "Увеличаването на популярността на Сабиха би застрашило обичайния монопол на политическите партийни структури".

Много по-подходяща кандидатура?

Дали пък лявата партия не се е стреснала от собствената си смелост? Тази теза не изглежда нелогична, при положение, че Сабиха Сюлейман е критична както към правителството в Атина, така и към местните власти. "Имаме нужда от училища и болници в нашия регион. Нямаме нужда от нови джамии - защото от тях си имаме достатъчно", обича да казва тя. В телевизионно интервю вече бившата кандидатка за евродепутат подчерта необичайно остро, че в Тракия има четирима или петима души - местни политици, които са под влиянието на турското консулство в региона и явно са си поставили за цел да провалят еврокандидатурата ѝ.

Главният редактор на вестник "Катимерини" Алексис Папахелас смята, че основната отговорност носи самата лява партия: в нея очевидно са представени всички възможни течения - от патриотично настроените политици до убедените интернационалисти, които са влезли в противоборство помежду си след издигането на кандидатурата на Сюлейман.

Едно по-необичайно обяснение за противоречивото поведение на лявата партия предлага партийният говорител Панос Скурлетис: "Изтеглихме кандидатурата на Сюлейман, понеже намерихме още по-добър кандидат". Малко по-късно партийният лидер Алексис Ципрас действително представи една доста специална кандидатура: тази на 91-годишния антифашист Манолис Глезос, на когото се разчита да повдигне в Европейския парламент въпроса за германските репарационни задължения към Гърция от времето на Втората световна война - и то по възможност още по време на учредителното заседание, както призова Ципрас.