На пръв поглед има поводи за оптимизъм: най-лошото в гръцката криза е преодоляно, започва отделянето от дъното. Това поне твърдят напоследък големите гръцки вестници. Но част от същата истина е и фактът, че младите и образовани гърци продължават масово да напускат страната. Те бягат, защото 1/4 от завършилите висше образование така и не успяват да си намерят работа.

Гръцкото правителство е решено да се противопостави с всички средства на тази тенденция. Изтичането на мозъци – т.нар. "Brain Drain" трябвало да се превърне в "Brain Gain" – т.е. печелене на таланти. Предвидено е например на завръщащите се в родината си млади гърци да им бъде обещавана държавна работа.

Това не е достатъчно, казва по този повод 24-годишната Маринела Марагудаки от Атина, която наскоро е завършила следването си по антропология: "Много неща трябва да се променят, за да остана в страната. Имам много приятели, които се принудени да се занимават с неща, които нямат нищо общо с онова, за което са учили. Тази перспектива ме плаши".

30% от абсолвентите не работят по специалността си

И има защо - според актуално изследване на гръцкия синдикат GSEE, около 30 процента от завършващите висше образование в Гърция младежи са принудени да приемат работа, която е под тяхната професионална квалификация. И Маринела Марагудаки попада в тази група, тъй като за нейната специалност в момента няма никакви свободни работни места в Гърция. Затова тя ще си опита късмета в Германия. Подобно на Маринела, много млади гърци очакват по-високо заплащане на труда и по-добри възможности за кариерно израстване - нещо, което Гърция в момента едвали може да предложи.

Синодис Таптас от Солун попада в същата група. 36-годишният грък има дори две висши образования - завършил е с отличие химия и филология. И въпреки това цели 6 години вече не може да си намери работа, дори и като преводач. Затова той не споделя оптимизма на гръцкото правителство, макар безработицата да е спаднала леко - от 25 на 21 процента. Младият грък критикува факта, че гръцкото правителство не прави почти никакви инвестиции в научно-изследователската работа и технологиите на бъдещето – например в сферата на генното инженерство, алтернативните енергийни източници, информатиката и комуникациите.

Според друго изследване, само около 30 процента от младите гърци, които живеят в чужбина и са над 20 години, могат да бъдат привлечени от обещанието на правителството за държавна служба. И то при положение, че далеч не всички млади гърци са доволни от живота си в чужбина, казва за ДВ Елена Патулиди, чийто син от две години живее и работи в Лондон като специалист по информатика: "Те печелят добре, но пък животът там е много скъп. Така че в края на месеца отново са на нулата. А това напълно обезсмисля престоя им в чужбина", казва тя.

Оживлението иде главно от туризма

Но има и друг тип млади хора - такива, които не желаят да напуснат родината си, въпреки че не си намират работа. 23-годишният Стелиос Топалидис, който завършва история на Югоизточна Европа, не е сигурен, че работата в чужбина представлява по-доброто решение: "Бих останал в Гърция, но не защото вярвам на положителните прогнози за икономиката, а защото искам да инвестирам знанията и труда си в бъдещето на моята родина", казва той.

Топалидис обаче е по-скоро изключение, защото половината от младите гърци се готвят да обърнат гръб на страната след като се дипломират. Защото малкият подем на гръцката икономика – очакват се около 2% прираст за тази година - засега не успява да осигури онези работни места, които са необходими, за да останат младите хора в страната. Оживлението до голяма степен се дължи единствено на туризма, който вече носи по-високи приходи за бюджета, но работните места в този бранш са свързани със сезонна дейност и не предлагат сериозна перспектива за бъдещето. А и заплатите – от около 800 евро на месец - остават далеч под представите на младите хора със завършено висше образование.