Янис Агапитос е на 86 години – преживял е три големи реформи на пенсионната система. В резултат от тях днешните му доходи на пенсионер са се свили точно наполовина. „У дома едва успяваме да покрием ежедневните си нужди. Много внимателно обсъждаме всички разходи и парите се дават само за това, което е най-спешно. Нищо излишно не можем да си позволим. По едно кафе дневно - това е единственият лукс, който все още ни е останал“, казва той.

Пенсията му днес е значително по-ниска

Преди 10 години Агапитос все още е получавал пенсия от близо 2000 евро на месец. Но след дълговата криза международните институции накараха Атина да предприеме съкращения и в пенсионното дело. Бившият журналист на щатна работа Агапитос днес е длъжен да се справя с 960 евро месечно, вместо с 2000.

"От тези пари обаче подкрепям финансово и децата, защото техните доходи също намаляха драстично. Щом получа пенсия, гледам първо да платя най-важните неща – ток, вода, телефон, хляб, хранителни продукти. Чак след това става ясно с какви пари разполагаме за остатъка от месеца“, казва пенсионерът.

Съкращенията на пенсиите са особено болезнени в една страна, в която пенсиите и до днес си остават най-важният стълб на социалната система. В Гърция няма система за социални помощи, нито пък за социално подпомагане на студенти от семейства с ниски доходи, а онези, които се дипломират, по правило започват работа с доста ниски заплати. Пенсиите в Гърция винаги досега са помагали да се издържат цели семейства. Днес обаче една пета от пенсионерите в страната разполагат с по-малко от 500 евро месечен доход.

Повечето изпитват затруднения

Димитриос Андреадакис, шеф на Всеобщия гръцки синдикат на пенсионерите казва: „Сред голямата маса от по-възрастните пенсионери, които нямат доходи от допълнителни фондове, а живеят само с държавната си пенсия, днес цари бедност“. Той твърди, че дори и онези, които получават малко по-високи пенсии, изпитват затруднения, защото „няма нито един-единствен пенсионер, който да не се опитва с доходите си да подкрепя и семействата на своите деца“.

По данни на ОИСР като следствие от съкращенията, предприети от 2012 година насам, нивото на средните пенсионни доходи е спаднало от 80% на 51%. В същото време още правителството на предишния премиер Алексис Ципрас вдигна пенсионната възраст. В началото на новия век гърците можеха да се пенсионират на 57 години, а междувременно средната пенсионна възраст е около 67 години – т.е. е дори по-висока, отколкото в Германия.

Проблемът обаче е в това, че концепцията за „съкращаване на пенсии и повишаване на пенсионната възраст“ изобщо не премахна трудностите в гръцкото пенсионно дело. Една от последиците е тази, че младите семейства с деца сега са изложени на значително по-голям риск от бедност, казва експертът по пенсионно осигуряване от университета в Пирея проф. Платон Тиниос.

По-висок икономически прираст

А от друга страна пенсиите все още си остават значително бреме за публичните финанси. Въпреки многократните съкращения на пенсионните доходи, делът на пенсиите в брутния социален продукт на страната си остава висок и дори се е увеличил през последното десетилетие. „И днес той си остава най-високият в цяла Европа“, подчертава икономистът.

Гърция иска да разчупи омагьосания кръг от намаляващи пенсии, слаба икономика и все по-застаряващо население. Рецептата е - по-висок икономически прираст. Само така би имало полза от финансовите жертви на пенсионерите. „Заради съкращенията животът ни в последните години не ни предлага почти никакви удоволствия“, казва 86-годишният Агапитос.

******

Вижте и това видео на ДВ: