Преди бежанската криза и терористичната заплаха за Европа да се разразят с пълна сила, ЕС се занимаваше главно с Гърция. До средата на 2015 година основният въпрос беше дали банкрутиралата страна може за трети път да бъде спасена от излизане от еврозоната с нови милиарди. Крайната ляво-дясна коалиция в Атина под ръководството на популиста Алексис Ципрас доведе страната до ръба на пропастта със своята некомпетентност и арогантност. Икономиката рухна под ръководството на провалилия се с трясък финансов министър Янис Варуфакис. В последния момент останалите европейски държави решиха да налеят още веднъж 86 милиарда евро, за да спасят Гърция. При условие, че страната проведе още по-строги мерки за икономии под строгия контрол на ЕС.

В края на годината европейските наблюдатели, потенциалните инвеститори и финансовите анализатори установяват, че крайната левица в Атина се държи също както и предхождащите я правителства. Тя протака, отлага и усуква, за да може колкото се може по-дълго да се измъква от вземането на непопулярни решения. Волфганг Шойбле, който си остава любимият враг на революционерите от "Сириза", без заобикалки заяви, че гръцкото правителство не се придържа към нито една точка от одобрения през август план-график за реформи. Затова и изплащането на помощните заеми протича колебливо.

Отлагане, усукване, протакане

Първата проверка на финансовото управление трябваше да бъде отложена от ноември 2015 за февруари 2016 година. Това може да бъде възприето като обичайно за Гърция политическо протакане, само че отново възниква проблем, който би могъл да натовари еврозоната в началото на идната година. Гърция гласува бюджета си за 2016 година, който в този си вид няма да мине пред международните контрольори. Атина отложи пенсионната реформа и обещаното данъчно облагане на селските стопани. Маневриращият премиер Ципрас се опасява, че правителственото му мнозинство от само три гласа ще се разпадне. Той не залага на стриктни икономии в държавните разходи, "продиктувани" му от лошите кредитори, а на увеличаване на държавните приходи чрез нови налози и данъчни увеличения. Ципрас се опитва да спечели благоразположението на своите избиратели посредством "сенчести програми", които не могат да бъдат финансирани.

Малко преди Коледа еврогрупата наложи своето вето и предотврати подобно развитие. Такива "лудории" са отрова за икономическото развитие. Все още не е възстановено доверието на инвеститорите, пропиляно след първата победа на "Сириза" преди единадесет месеца. Само преди година, тоест преди хаотичната лява група да дойде на власт, икономиката на страната бележеше минимален ръст. Дори се премисляше дали и как Гърция може да излезе от спасителните програми, за да стъпи отново здраво на краката си. За съжаление, днес не може да става и дума за подобна стъпка.

Провал и в кризата с бежанците

За гърците ще е катастрофално, ако страната им се провали. Ситуацията обаче става все по-застрашителна и за ЕС. И то не само по икономически причини, а и поради бежанската криза. За съжаление, икономически най-слабата страна в ЕС е и най-важната "фронтова държава" в овладяването на миграционната вълна. И в това отношение Гърция се изявява като неспособна, претоварена и неохотна. Гърция хленчи, че не получава никаква помощ от Брюксел. Но това не е вярно. ЕК предлага помощ на Атина в размер на около 350 милиона евро, само че правителството на Ципрас не разполага със структури за изграждане на помощ за бежанците.

Само един от обещаните регистрационни центрове функционира и то с минимален капацитет. Два други приемателни центъра са в процес на изграждане, а другите два са само на хартия. Гърция е изградила съвсем малка част от обещаните 50 000 приемни места. Натъпкването на мигранти в бивш олимпийски стадион в Атина няма нищо общо с европейското и хуманно отношение към бежанците. Защо тогава никой не се захване да организира една благоразумна миграционна система? Пари от Брюксел има достатъчно. Има и достатъчно млади безработни гърци, които могат да бъдат ангажирани. Явно липсва политическата воля.

Още през декември 2001 година Върховният комисариат за бежанците към ООН се оплака, че бежанците в Гърция не се регистрират и снабдяват правилно. И още преди 14 години Върховният комисариат на ООН за бежанците отбеляза, че по този начин възникват рискове за сигурността и в страната могат да проникнат заподозрени в терористична дейност лица. Това беше малко преди атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. Променило ли се е нещо оттогава в най-слабия член на ЕС? Очевидно няма промяна, ако се вгледаме в сегашната ситуация. Значи това не е проблем само на неспособната ляво-дясна коалиция.

Има нещо принципно гнило в държавата Гърция.