През април Атина направи своя първи успешен пробив и взе заем от международните капиталови пазари, а през третото тримесечие на тази година гръцката икономика постигна по-висок ръст от всички останали страни в еврозоната. Междувременно дори безработицата леко спадна. Означава ли обаче това, че постигнатото трябва да носи успокоение?

Привидността заблуждава. Вярно, през октомври гръцкото правителство пусна в обращение новината, че страната скоро ще се отърве от диктата на МВФ. Тогава гръцките акции тръгнаха нагоре, оживиха се и пазарите. Но този скромен ръст е слаба утеха, ако си припомним, че през последните пет години рецесия гръцката икономика изгуби една пета от обема си. А когато безработицата е 28 процента, намалението от половин процент не е кой знае какво.

Няма солидна основа

Досегашните усилия на гърците не бива да се омаловажават, но в същото време трябва да се каже, че за бъдещето е необходима много солидна основа. Гръцкото правителство, в което влизат консерваторите от "Нова демокрация" и социалдемократите от ПАСОК, раздува максимално първите положителни новини и това е разбираемо. Посланието е отправено най-вече към гръцките избиратели. Защото управляващите партии не разполагат с необходимите 180 места в парламента, за да наложат свой кандидат на президентските избори през февруари. А ако държавен глава не бъде избран своевременно, конституцията предвижда предсрочни избори. Според допитванията, в момента начело е лявата опозиционна партия СИРИЗА на Алексис Ципрас, която води с цели пет пункта.

С други думи, премиерът консерватор Антонис Самарас спешно се нуждае от успехи, за да мобилизира своите традиционни избиратели. Само дето гръцките реалности не го улесняват особено. Икономическият подем все още е твърде колеблив, оздравяването на неефикасния държавен апарат върви твърде бавно, укриването на данъци продължава, приватизацията буксува, а налаганите еднотипни мерки за икономии хвърлят в отчаяние все повече хора.

Политическа култура под съмнение

Гърция вече пет години живее под натиска на стабилизационна програма, финансирана от Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ. Но дори при тези извънредни обстоятелства гръцките партии не успяха да постигнат поне минимален консенсус за пътищата, по които да бъде спасена страната. И в момента сякаш предпочитат да се явят на предсрочни избори, вместо да се погрижат за политическа стабилност и приемственост на курса.

Лидери на СИРИЗА оповестиха, че ще искат от Германия военни репарации и дори включиха сумата като сигурно постъпление в проекта си за следващия бюджет. Това навярно звучи като някакви ориенталски шеги от периферията на еврозоната, но от друга страна за пореден път доказва колко изостанала е политическата култура в Гърция. Тъй че който иска да помогне на гръцкия народ, и занапред строго трябва да контролира правителствата му.