1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Grass/Israel

ЗЦ, Ф. Аугщайн, К. Цанев, Й. Йорданова4 септември 2011

Носителят на Нобелова награда за литература Гюнтер Грас много обича да говори, понякога прекалено много. И то невинаги в своя полза. Както и в последното си интервю в Израел, пише в коментара си Франциска Аугщайн.

Едва през 2006 Гюнтер Грас призна, че е бил есесовец

Публикация във в. "Зюддойче Цайтунг":

Още когато почти всички мълчаха, Гюнтер Грас вече пишеше и обвиняваше. Грас никога не е можел да търпи бягството от отговорност на германците след войната. А когато историкът Херман Хаймпел изнамери думата "преодоляване на миналото", Грас вече работеше по въпроса. Докато другите отвръщаха поглед от историята, писателят беше толкова вторачен в нея, че сега спокойно може да отхвърли обвинението, че е омаловажил убийството на шест милиона евреи, като абсурдно и налудничаво.

Проблемите на Израел с миналото на Грас

Романът "Да люспиш лука" - вече и в ИзраелСнимка: Steidl

В разговор с израелския вестник "Аарец" Грас не пледира за загърбване на миналото. В много по-голяма степен той насочва вниманието към страданията на германските военнопленници в Русия и твърди, че руснаците са "ликвидирали" шест от осемте милиона попаднали в техни ръце германски войници.

Като се абстрахираме от това, че цифрите не отговарят на истината, погледнато от дипломатическа гледна точка, изказванията на Гюнтер Грас не са особено мъдри. Писателят даде това интервю по повод излизането от печат на романа му "Да люспиш лука", който се появи в Германия през 2006 година, а в Израел - едва сега.

По всяка вероятност израелският превод се забави толкова много, защото в Израел имаха нужда от време, за да превъзмогнат факта, че почитаният писател Гюнтер Грас като юноша е участвал в нацистките SS-формирования. Факт, който авторът признава в романа си.

Деликатни теми

Тъй като Грас е самоуверен, особено когато разговаря с известни личности, той се съгласи да даде интервю на израелския историк Том Сегев. Изглежда обаче е убягнало от погледа му, че Сегев е не просто критик на израелските правителства, а преди всичко историк, който не иска и не може да оправдае Холокоста. Как така Грас му споделя неща, които не би се осмелил да каже и пред Германския съюз на прокудените?

Фактът, че е участвал в нацистките SS-формирования, Грас отдавна определи като младежко заслепение. Лично за него този епизод от живота му е затворена страница. И това е разбираемо. Той обаче все още съвсем ясно си спомня преживяванията и мъките на неговото семейство. За тях Грас говори без дипломатически заобикалки, както преди - без да се съобразява с всеобщото мнение или с тенденциите в медиите.

Остава единствено въпросът: Защо едва през 2006 година в романа "Да люспиш лука" Грас публично призна, че е бил есесовец? Едно е сигурно: Ако го беше направил по-рано, нямаше да получи Нобелова награда за литература през 1999 година.

 


Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ