"Дава се под наем: стая, кухня, баня, общо 40 кв.м. - само за германци": Хамадо Дипама от Буркина Фасо така и не бил дочел обявата докрай, когато вдигнал телефонната слушалка и се свързал с наемодателя. Но след като кандидатът се представил с фамилното си име, от другата страна веднага му подчертали, че жилището се дава под наем само на германци. Когато малко по-късно германски приятел на Дипама се обадил да иска информация за същото жилище, веднага му бил определен час за оглед.

Дискриминацията на имотния пазар е широко разпространена в Германия. Според проучване на Федералната антидискриминационна агенция, повече от една трета от чужденците в страната са ставали жертва на дискриминация при търсенето на жилище (35%). Според ръководителя на агенцията Бернхард Франке името на кандидата нерядко се става причина за това той въобще да не бъде поканен на оглед. Една четвърт от участниците в проучването споделят, че на тях им е било предложено да плащат по-висок наем, отколкото на германските кандидати-наематели, респективно –да закупят жилището на по-висока цена.

Законите срещу дискриминацията не са достатъчно ефективни

Антидискриминационният закон в страната забранява двойните стандарти по отношение на възраст, наличие на увреждания, произход, пол, сексуална идентичност и светоглед. Според Бернхард Франке, част от проблемите се дължат на самия закон: „Антидискриминационният закон допуска много изключения, които засягат например частните лица, които отдават под наем само едно жилище".

Според председателя на хуманитарната организация DPWV Улрих Шнайдер, проблемът се корени в недостига на жилища под наем на много места в Германия и съответно високата конкуренция между кандидатите.

83% от участниците в запитването смятат, че дискриминацията на имотния пазар е често явление. В същото време 41% си признават, че също биха имали задръжки да дадат под наем жилището си на чужденец. „Това показва, че предразсъдъците спрямо имигранти са толкова по-високи, колкото по-непосредствено се засягат личните интереси", казва Шнайдер.

Когато един турчин иска да наеме жилище в Берлин

Колко трудно е понякога чужденец да получи жилище под наем в Германия, разказва в „Ди Цайт" журналистът от турски произход Джан Дюндар. Иронично той отбелязва, че поканата за личен разговор с наемодателя предизвиква у кандидата почти същото вълнение, както едно предложение за нова работа или предложение за брак. А документите, които трябва да се представят в подобен случай, не са малко: формуляр с личните данни, копие от трудов договор, банково извлечение за месечните доходи и потвърждение от предишния наемодател, че няма неиздължени суми.

Наемодателите често задават и по-лични въпроси: например дали кандидатът е женен и колко деца има. Наличието на деца също може да усложни ситуацията на кандидата. Има и неформални изисквания: важно е с какво облекло се явява кандидатът за жилището, дали идва в точно уречения час или закъснява и т.н. Но преминаването през всичките тези препятствия далеч не означава, че апартаментът му е в кърпа вързан. Защото идва ред на чакането, което понякога трае месец-два. Който прояви нетърпение и се опита да подразбере какъв е окончателният избор на наемодателя, също може да бъде декласиран, твърди Дюндар.

*****

Разгледайте и тази галерия със снимки на ДВ: