"Не давам квартира на чужденци!" - тази реплика е била изречена пред тъмнокожа двойка от Африка, кандидатстваща за жилище под наем. Посланията рядко са толкова крайни, но повечето имигранти определено се чувстват дискриминирани при търсенето на жилище в Германия, сочат проучванията.

Айсегюл Акар* е една от тях. Тя пристига от Турция в Бон преди повече от 30 години. Айсегюл обича Германия и се чувства в нея като в своя втора родина. Всяко търсене на квартира обаче ѝ е коствало много усилия: "Местила съм се три пъти и всеки път съм преживявяла неприятни неща. Мнозина наемодатели изобщо не криеха, че им се струвам неподходяща поради произхода, акцента и външния ми вид. Един от тях открито каза, че не иска чужденци в дома си".

Най-потърпевши са мюсюлманите и африканците

По данни на Германската статистическа служба, над половината от населението в Германия живее в жилища под наем. В големите градове като Берлин и Хамбург процентът е още по-висок - 80%. Тъкмо в метрополиите жилищната площ е крайно оскъдна и съответно - доста скъпа. А това поставя наемодателите в благоприятна позиция - те могат да изберат "най-подходящия" сред кандидатите. При избора нерядко роля играят и чисто расистките мотиви. Бирте Вайс от сдружението "Basis&Woge" в Хамбург, което предлага защита на онеправданите, знае, че обект на такава дискриминация особено често стават мюсюлманките със забрадки или африканците. "Когато за огледа на някое жилище се появят такива хора, тутакси им казват: съжаляваме, жилището вече е наето".

Почти всеки пети, който търси помощ от хамбургското сдружение, е преживявал нещо подобно. Сдружението предлага юридическа помощ, позовавайки се на законодателството. "Никой в Германия не бива да бъде дискриминиран поради своя произход, пол или цвят на кожата. Това е записано в закона за всеобщата равнопоставеност, който важи и при търсенето на жилище под наем", казва Кристине Людерс, ръководителка на Федералното антидискриминационно бюро. Тя обаче признава, че проявите на дискриминационно отношение нерядко са трудно доказуеми - защото онова, което изглежда очевидно, невинаги се изрича открито.

Айсегюл Акар например дълго се чудила дали невъзможността да си намери жилище се дължи на произхода ѝ или просто на лош късмет. Това се изяснило едва когато синът ѝ, говорещ безупречен немски, ѝ предложил да се хванат на бас, че ако се обади под немско име, веднага ще бъде поканен на оглед в жилището, за което майка му току-що получила отказ. Така и станало. На "господин Шулц" веднага му била определена среща.

Разликата между теория и практика

В специализирания жаргон наричат този метод "Testing". "Целта е да се докаже, че двама сходни кандидати, които се различават единствено по своя миграционен произход, се третират по различен начин", казва Бирте Вайс. Ако подобно нещо бъде доказано, то дава право за откриване на съдебна процедура. Поне на теория.

В практиката обаче има твърде малко случаи на дискриминация, които стигат до съда, независимо, че законът предлага категорична защита и съдействие при установяването на нарушения. "Основният проблем е, че този вид дела се точат с месеци. И дори онеправданите кандидати да получат право в съда, те на практика отдавна ще са изпуснали възможността да получат жилището, което са искали", казва адвокатът Себастиан Буш.

Айсегюл Акар също се е отказала да води дело. Желанието ѝ бързо да си намери жилище било по-силно от склонността да води продължителни съдебни разправии. Все пак отношението на германските наемодатели определено я огорчава. Собственикът на жилището, в което живее сега, е испанец.

*Името е променено от редакцията