Днес външните министри от ЕС обсъждат старта на преговорите за еврочленство със Северна Македония и Албания. Но България наложи вето по отношение на Скопие. Вие как оценявата тази позиция на София?

Йохана Даймел: Северна Македония стана 30-и член на НАТО, след като през 2018 година подписа историческото споразумение с Гърция, а предишната година - Договора за приятелство с България. Сега обаче еврочленството ѝ е под заплаха заради ретро-националистически причини и различни въпроси по интерпретацията на историята. Не съм историчка, но това отчасти ни напомня за отношенията между Германия и Австрия, които често пъти се цитират в същия контекст. В нашите двустранни отношения също става дума за "разломите в общата история и за общия език като разделител", както много прозорливо го беше формулирал Вернер Пергер в "Ди Цайт". Какъв е Бетовен - германец или австриец? Достатъчно е да чуем великата му музика, за да разберем, че това няма никакво значение. Същото може да се прехвърли и върху Гоце Делчев, който - независимо дали като българин, или македонец - несъмнено е извършил велики дела в успешната борба срещу османското господство. Прецизното историческо тълкуване трябва да се остави на историците. Важно е друго: повече от 100 години след разпадането на Османската империя България е суверенна държава и членува в ЕС. А днешна Северна Македония, която България призна още през 1992 година, иска най-сетне да започне преговорите си за еврочленство. Честно казано, не разбирам защо българите решиха да се присъединят към групата на онези, които през последните десетилетия подкопават целия европейски проект. Там е и унгарският премиер Орбан, който заедно с Полша току-що наложи вето на европейската финансова рамка и блокира пакета от 1,8 трилиона евро за борба срещу пандемията. Нима десните около ВМРО, които Борисов толерира, наистина искат да бъдат в компанията на Орбан и да торпилират проекта за евроразширяване - единствено заради един оспорван исторически разказ? Ако България не се откаже от ветото си, това ще бъде голяма грешка, както стратегически, така и от гледна точка на сигурността и икономиката. Грешка, която ще има необозрими последици не само за България, но и за целия европейски континент.

Мнозинството българи подкрепят еврочленството на Северна Македония, но въпреки това са съгласни с твърдия курс на Борисовото правителство. Как може да се излезе от тази задънена улица?

Йохана Даймел: От данните на Евробарометъра знаем, че за българите икономическото положение е далеч по-важно дори от здравето им във времената на пандемия. Според мен, това говори много за същинските вълнения и грижи на българското население. Добре известно е, че във времена на икономическа криза националистическата реторика намира благодатна почва. В същото време тъкмо в настоящия момент България и Северна Македония са съпредседатели на Берлинския процес и преди няколко дни дадоха тласък на едно много важно споразумение за икономическо сътрудничество в региона. Ето, че става, ето, че могат да работят заедно! Това трябва да бъде девизът! Общото бъдеще, а не общото минало, което ги свързва, а уж ги и разделя. Важно е двете страни да демонстрират уважение една към друга и да извършват определени символически жестове. В този смисъл според мен е важно, че двамата президенти поддържат контакт, а македонският президент Стево Пендаровски наскоро предложи да посети българския си колега Румен Радев в София. Защото е абсурдно да вкарваш споровете за идентичността в преговорния процес с ЕС. Независимо дали си българин, македонец, албанец или пък - като мен самата - баварка от Германия, в един общ ЕС ние всички можем да използваме езиците си (включително и диалектите си), а правата ни са гарантирани. Да, звучи патетично, но си е така. По същия начин и българите искат функционираща правова държава и затова месеци наред протестираха по улиците. Ще го кажа още веднъж: абсурдно и много опасно е да заставаш на страната на онези, които искат да загробят ЕС с неговите ценности, само защото смяташ, че твоята историческа интерпретация е единствено валидна.

Добре, но възможно ли е все пак Скопие да направи някакви отстъпки? И ако да – какви?

Йохана Даймел: Дори да има някакви червени точки за отстъпки: какво променя това факта, че държавата Северна Македония възникна от руините на Югославия? Ако се вгледаме в историята на последните 30 години, веднага ще видим, че Скопие трябваше да се отбранява срещу многобройни външни намеси. От едната страна - Белград и Москва, от другата - Гърция. Скопие пое огромни вътрешно-политически рискове и конфликти, за да вземе през последните години ясен евроатлантически курс, че дори заложи на карта самото съществуване на страната, за да реши спора за името с Гърция. Как тогава София може изобщо да очаква, че днес Скопие ще постави под въпрос правото си на съществуване като нация и като език? Не, отстъпки може да има единствено в консенсус. За целта в хода на европреговорите трябва да се приемат задължителните условия, залегнали в евродоговорите, включително европейските ценности и добросъседските отношения.

В спора между България и Македония Германия играе посредническа роля. Ако София не отстъпи, до какви последици може да се стигне?

Йохана Даймел: Вчера в Берлин бяха както македонският премиер Зоран Заев, така и неговият министър по европейските въпроси Никола Димитров. Там на Заев беше връчена Наградата за човешки права на фондацията "Фридрих Еберт". В приветственото си слово германският външен министър Хайко Маас даде ясно да се разбере, че Германия и занапред ще положи всички усилия, защото германското председателство на Европейския съвет официално си е поставило за цел до края на годината да започнат преговорите за членство със Северна Македония. Ако България, респективно Бойко Борисов, и занапред се запъва в Европейския съвет, отношенията му с Германия и най-вече с канцлерката Ангела Меркел, която инвестира твърде много лична енергия за решаване на този проблем, едва ли ще останат толкова безоблачни.

А какви вътрешно-политически последици може да има българското вето - както за София, така и за Скопие?

Йохана Даймел: По отношение на София отговорът е лесен. Целият този дебат си е същински подарък за българското правителство, което с радост го прегръща на фона на лошата пандемична обстановка и на многомесечните гневни протести на гражданите по улиците в страната. Така, както някои от демонстрантите със своите знамена, така и правителството уж се изстъпва, за да спасява "българите". Стигна се дори дотам, че отново се обади и онзи г-н Марешки, който заедно със своята "Воля" отдавна е отишъл в историята. А ВМРО демонстрира на Борисов, че щастието или нещастието му зависят и от "македонците", а не само от клиентелата около Пеевски. Какъв ще бъде крайният ефект – това ще видим на парламентарните избори през пролетта догодина. Едно обаче е ясно отсега: ако цялостният проект ЕС се провали, и на българите лошо им се пише. За Скопие и за правителството на Зоран Заев положението вече е доста по-драматично. Ако България продължи да блокира обещанието на ЕС да стартира интеграцията на Северна Македония още през 2020 година, вътрешно-политическият мир в страната, пък и в целия регион ще бъде поставен на много сериозно изпитание.

***

Йохана Даймел е член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и независим политически анализатор по теми, свързани с югоизточноевропейските страни.