Москва не води война в Украйна и се придържа към договореностите от Минск. Русия не доставя на сепаратистите танкове, артилерия и ракети, не ги подпомага и с редовни военнослужещи. На тези твърдения на Кремъл и неговите пропагандисти може да повярват само глухите и слепите. Западните правителства обаче не бива повече да си затварят очите и да си запушват ушите пред истината. Неприкритата военна агресия на Путин, срещу която до момента никой не се възпротивява, не е насочена само срещу съседната страна. Тя е атака срещу целия европейски мирен ред, която засенчва всички досегашни заплахи за сигурността на континента.

Западните правителства дълго си затваряха очите за този факт. Никой не може да се зарадва особено, когато една сила като Русия се откаже от европейския консенсус по въпросите на сигурността и добросъседските отношения, който е залегнал в основата на мира и благоденствието на континента. Дори след анексирането на Крим западните политици бяха склонни да мислят, че Путин нарушава европейския ред най-вече заради предполагаеми грешки на самия Запад във взаимодействието с Русия („унижения”, „обсада” и т.н.). И почти отчаяно се съпротивляваха срещу най-очевидното тълкуване: че в реално съществуващия путинизъм йерархията на ценностите изглежда другояче, не като тази в западните демокрации. Междувременно вече всички го знаят, а почитателите на Путин на Запад открито го хвалят заради това.

Но Путин не се отнася съвсем ирационално към общата политическа ситуация. Тъкмо на това се надява Западът, налагайки санкциите. Те не са насочени срещу целия руски народ, а само против един човек: президента Путин. Санкциите трябва да наклонят в неудобна за него посока везната, която измерва печалбите и загубите от агресивната му политика. Путин най-после трябва да разбере, че ако продължава със своята неоимпериалистическа политика, която започна много преди Крим, в крайна сметка загубите ще са големи. Загуби както за Русия, така и лично за него. Руската икономика върви надолу, в страната се надига недоволство, а в обозримо бъдеще това може да се превърне в заплаха за властта на Путин. Няма съмнение обаче, че тъкмо запазването на властта е на самия връх на путиновата ценностна пирамида.

Не НАТО тревожи Путин

Путин се тревожи за съхраняването на собствения си режим, а мотото му гласи: „На Червения площад няма да има Майдан!” Досега успехите на Путин в модернизацията на руската икономика са по-скоро скромни. В момента той може да прехвърли отговорността за това върху западните санкции. Преди анексията на Крим, рейтингът на Путин падаше. НАТО реагира много сдържано на неговата агресия, но Путин умело представи тази реакция като голяма заплаха – и така успя да сплоти Русия.

Всъщност Кремъл изобщо не се безпокои от „настъплението на НАТО”. Голямата тревога на Путин идва от опасността, че до външните граници на неговата империя достигнаха демокрацията и правовата държава. Изведнъж се оказа, че „братският украински народ” може да даде пример как може да се живее в свобода, а не само в путиновата направлявана демокрация. Тъкмо по тази причина Кремъл полага всички усилия да превърне Украйна в разпаднала се държава. Тоест, войната на Путин в Източна Украйна преследва няколко цели: да дестабилизира останалата част от Украйна, да възпрепятства приобщаването на Украйна към НАТО и да създаде буферна зона към заразните идеи на западната демокрация.

Нужна е твърдост

Но и това сякаш не му стига на Путин. Освен всичко, той не умее да отстъпва. Путиновите „сепаратисти” продължават да притискат украинската армия – така, както Путин притиска западната политика. Той действа, а тя само реагира – колебливо. Путин дава оръжие за една мащабна офанзива, а западните съюзници отхвърлят молбите на Киев за оръжие, понеже имало опасност от ескалация. Да, опасността съществува. Но тя е поредното доказателство за асиметричността на този конфликт.

Путин не се бои от ескалацията. Напротив – с нея той плаши Запада и така предотвратява военните доставки за Украйна. Опасенията и колебанията на Запада Путин тълкува като слабост, дори като безпомощност. Многогласният призив: „Само оръжия не!” в момента не върши работа. Путин не се стряска от половинчати работи. Защото дори когато Западът отправя някакви половинчати заплахи към Москва, те плашат по-скоро самия Запад, отколкото Кремъл. И така навярно допринасят тъкмо за ескалацията на конфликта.

Бертолд Колер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

http://www.faz.net

Всички права запазени „©“ Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main“