През 1986 година Салвадор Дали изпраща до един испански вестник писмо, което съдържа следното признание: “Любовта ни бе страстна, но трагична, тъй като ми беше невъзможно да я консумирам“. Тогава Дали е вече на 82 години, а причината, накарала го да напише тези редове, е статия, която, според художника, подценявала връзката му с поета Федерико Гарсия Лорка. Именно това писмо служи за завършек на сборника “Скъпи Салвадор, скъпи Лоркито“, излязъл наскоро на испанския пазар. Книгата представя кореспонденцията между двамата творци и разкрива истината за техните отношения.

Лорка и Дали се запознават през 1922 година в Мадрид. Поетът, тогава на 24 години, се влюбва от пръв поглед в 18-годишния художник. Двамата студенти стават много близки приятели, дори повече. Но Дали така и не успява да се примири с факта, че Лорка е с хомосексуални наклонности. Историята на тяхната връзка е историята на една неизживяна любов.

"Здравей, Лоркито. Чао!"

“Ти си християнска буря, вземи от моето езичество (...) Ще тръгна да те търся, за да те излекувам. Ще бъде зима и ще запалим светлина...“ - така звучи едно от писмата на Дали до Лорка, писани в периода 1925-1936 година. В сборника “Скъпи Салвадор, скъпи Лоркито“, съставен от журналиста Виктор Фернандес, са включени още 40 писма на Дали и 7 на Лорка. Най-краткото от тях е следната телеграма: “Здравей, Лоркито. Чао!“.

“Писмата им са един вид игра на прелъстяване“, казва Виктор Фернандес. “В тази игра Лорка дава най-доброто от себе си, опитвайки се да запали чрез словото си пламъка у Дали, който пък на всяка цена желае да достигне интелектуалното ниво на своя приятел-поет. Лорка иска да улови Дали в паяжината си, но не успява - заради бариерите, които издига Дали“, разказва Фернандес.

Писмата не тематизират конкретни моменти от техните отношения. В тях не става дума и за Маргарита Мансо, с която Лорка поддържа интимна връзка по настояване на самия Дали - той му поставя това условие, като го предупреждава, че ако не го изпълни, краят на близките им отношения е неизбежен. В крайна сметка се оказва, че Лорка се жертва напразно - Дали така и не му се отдава. Което обаче не означава, че не флиртува с него. Прави го и в едно писмо от началото на септември 1928-ма, в което остро критикува произведението на Лорка “Цигански романс“: “Федерикито, в книгата ти (...) видях теб, видях зверчето в теб, еротичното зверче (...) с тялото ти (...) и с палеца ти, който ми напомня за твоя п... (...) Поезията ти прескача между илюстрацията на най-стереотипизираните и най-комформистките баналности“.

Дали често си позволява да критикува литературните творби на Лорка. След публикуването на “Цигански романс“ му казал: “Сега на мода е сюрреализмът. Така че не си пилей таланта с живописности“. И Лорка го послушал. Някои критици твърдят, че ако не беше познавал Дали, Лорка едва ли щеше да напише "Поетът в Ню Йорк" - стихосбирка, писана по време на 9-месечния му престой в Ню Йорк, която, според мнозина, се доближава до сюрреализма на Дали.

"Поетът в Ню Йорк" не е единствената творба на Лорка, повлияна от връзката му с Дали. През 1926 година поетът пише "Ода за Салвадор Дали", а Дали на свой ред изобразява в много от картините си "невидимото" лице на Лорка.

"Сбогом! Обичам те много!"

Връзката на двамата творци преминава през множество трудни фази. Така например преди Лорка да замине за Ню Йорк през 1929 година, в отношенията им настъпва силно отчуждение. Твърди се, че този разрив се дължи на кинорежисьора Луис Бунюел и неговия филм “Андалуското куче“, който той снима заедно със Салвадор Дали. Дълго време Лорка е много обиден, тъй като възприема филма като подигравка спрямо хомосексуалните му наклонности.

Малко преди това, през 1928 година, Дали се запознава с Гала Елюар, която по-късно става негова съпруга. Твърди се, че именно заради нея запазените писма от Лорка до Дали са едва седем на брой. Въпреки че е известна с многобройните си извънбрачни връзки, Гала е много ревнива и унищожава голяма част от писмата на Лорка до съпруга ѝ. В присъствието на Гала поетът е тема табу. Самият Лорка пък пише на Дали: "Не харесвам Гала".

Новината за смъртта на Лорка, разстрелян през 1936 година от франкистите, разтърсва силно Дали. Дълго време той изпитва вина, внушава си, че е можел да предотврати смъртта на приятеля си. Няколко дни след убийството на Лорка, Дали му пише следното писмо: "Сбогом! Обичам те много! Някой ден отново ще се срещнем. И ще си живеем чудесно!".

Близо 50 години по-късно, през 1982-ра, умира съпругата на Дали. 78-годишният художник изпада в тежка депресия. Престава да се храни, в последните дни от живота си тежи едва 34 килограма. Една медицинска сестра, която по това време се грижи за него, споделя, че единствените думи на Дали, които успяла да разбере, били “моят приятел Лорка“.

"Querido Salvador, querido Lorquito: Epistolario 1925 - 1936", Editorial ELBA, 2013