Личното щастие често се влияе от положението в държавата, а политиката се оказва зависима от хармонията в любовните отношения. Още преди повече от 24 века древногръцкият драматург Аристофан блестящо успява да представи преплитащите се връзки между политиката, семейството и телесната наслада.

Мъжете на Атина и Спарта се впускат в битка, водени от силното желание за себедоказване. Те са врагове на бойното поле и приятели в кръчмата. Дните се изнизват, а те воюват ли, воюват... В крайна сметка обаче не могат да определят кой е по-силен. На жените им идва до гуша от безсмислените битки на “силните“ им половинки и решават да сложат край на безумието. Водени от буйната Лизистрата, те обявяват сексуална стачка и така лишават съпрузите си от най-ценното за тях. Мярката се оказва ефективна - съсипани от пълната липса на любовни ласки, мъжете отстъпват и заживяват в мир.

Скъпи, стой далеч от леглото ми!

Вдъхновен от Аристофановата Лизистрата, през 1997 г. колумбийският генерал Мануел Хосе Бонет поискал от жените на войниците да прекъснат всякакви сексуални отношения с половинките си, за да се справят те по-бързо и по-добре със задачите си. Формулата не проработила стопроцентово, но това не попречило на генерала да я изпробва отново. Години по-късно, в качеството си на губернатор в Магдалена - регион, известен с изборните измами, Бонет издал рецептата си на местните жени: “Ако мъжът ви реши да продаде гласа си, кажете му: Любов моя, стой далеч от леглото ми“.

Филмът “Изворът“ на румънския режисъор Раду Михайлеану, представен на последния кинофестивал в Кан, предлага друг вариант на Аристофановата комедия. В него е описан животът в едно малко мароканско село, където под изпепеляващите лъчи на слънцето жените трябва да пренасят питейната вода от далечен планински извор. Един ден младата Лейла решава да сложи край на тази несправедливост и предлага на приятелките си да обявят сексуална стачка. И ето че не след дълго спасението идва: от този момент нататък носенето на вода е мъжка работа.

Филмът на румънския режисъор е всъщност по действителен случай: през 2001 година жените в едно турско село започват любовна стачка, защото им било писнало да носят вода от извора, който се намирал на върха на отдалечен хълм. Сексуалното наказание дава резултати - мъжете прокарват тръби до селото.

Ако Аристофан можеше да види всичко това...

Подобен случай имаше и през февруари тази година - в една западноевропейска страна. Съпругите на белгийските политици им поставиха следния ултиматим: “Няма да видите секс, докато не съставите правителство!“. Идеята хрумнала на една представителка на политиката, която била вдъхновена от успеха на същата “рецепта“ няколко години преди това в Кения.

Най-новата инсценировка на Аристофановата пиеса предложи колумбийският Барбакоас. 300 жени кръстосаха краката си в знак на протест срещу липсата на път, който да ги свързва с останалия свят. Става дума за 57 непрекосяеми километра, които водят до най-близката община – Хунин. На някои от мъжете дори им се наложило да излязат на палатка, докато отмине протестът. Никой не знае колко дълго ще продължи той, тъй като в него се вклюват все повече жени. А мъжете в Барбакоас признават, че предпочитат гладна стачка.

Ако Аристофан можеше да види всичко това, сигурно щеше да се превие от смях. Неговата Лизистрата, писана преди точно 2422 години, се оказва по-актуална от когато и да било.