ДВ: Г-н Кадик, можем ли в момента да предполагаме, че убийството на Виктория Маринова е свързано с журналистическата ѝ работа? Или става дума по-скоро за чисто криминално престъпление? Какво е Вашето мнение?

Кадик: Все още не можем да кажем за какво точно става дума. Досега полицията съобщава, че г-жа Маринова е била изнасилена и тежко малтретирана, което само по себе си е ужасно. Интересното е, че цялото гражданско общество в България начаса се захвана с това престъпление. Тоест, в България никой не се съмнява, че в случая евентуално може да става дума за политически мотивирано деяние. Дори ако се установи, че това е чисто криминално престъпление, може би битово убийство или убийство по други причини, пак трябва да подчертаем, че медиите в България са в много тежко положение и, естествено, всеки веднага си казва: това престъпление има политическо измерение.

ДВ: Вие вече от много време наблюдавате медийната ситуация в България. Бихте ли аргументирали по-подробно това, което казахте току-що: че медиите са в тежко положение?

Кадик: Факт е, че в световен мащаб България се намира на 111-то място по отношение на медийната свобода. България е на последно място по този показател не само в ЕС, но и на целия Балкански полуостров. За това има няколко причини. От една страна в България на хартия съществуват свободни медии, но структурата на собствеността върху медиите е силно централизирана - тоест, малко на брой собственици контролират повечето медии. Освен това в България не функционира и пазарът на реклама. Така например сумите, които ЕС отпуска за реклама, обикновено се контролират от Министерския съвет. А това води до силна автоцензура вътре в медиите. Уви, това не е всичко. В провинцията има случаи на огромна корупция, а оттук - и много заплахи срещу журналисти, най-вече срещу разследващи журналисти.

ДВ: Така стигаме отново до убийството на г-жа Маринова. В едно нейно предаване бе излъчено интервю с журналист от българска разследваща медия, с която Вашата фондация си сътрудничи.

Кадик: Да, ние сътрудничим с разследващите журналисти от сайта „Биволъ". Издаваме в България една така наречена „Черна книга", в която разкриваме случаи на данъчни разхищения. Правим го именно заедно с тези журналисти. Един от тях, Димитър Стоянов, преди няколко седмици беше арестуван заедно със свой румънски колега в хода на журналистическо разследване, посветено на разхищения на пари от ЕС, респективно - корупция, свързана с европейски средства.

ДВ: И накрая, г-н Кадик: как очаквате да се развива медийната ситуация в България? И каква помощ отвън могат да очакват журналистите и свободните медии (доколкото ги има)?

Кадик: Не очаквам кой знае какъв напредък по отношение на медийната свобода. Съвсем наскоро Международният институт по печата IPI изпрати спешно писмо до министър-председателя Бойко Борисов, в което настоява за повече закрила за журналистите и за повече медийна свобода в България. Откакто България влезе в ЕС, медийната свобода непрекъснато се свлича надолу и, уви, аз не мога да видя никакви положителни тенденции. Положението действително е толкова лошо, че „Свободна Европа" се завръща в България.

Какво може да се направи от европейска страна? Първо, трябва внимателно да се следи къде отиват парите за насърчаване на медиите в България, респективно - средствата за популяризиране на европейски инициативи и проекти. Второ, необходимо е държавите-членки на ЕС да заемат ясна позиция за медийната свобода в България и ако трябва, да предявят изисквания към страната. И трето, най-важно: нужна е европейска публичност. Убийството на Виктория Маринова беше отразено от международните медии, но това пак става малко на пожар. Идната седмица навярно всичко ще се забрави и отново никой няма да се интересува от България. Като член на ЕС и като член на „тройката" (България, Австрия и Румъния - трите държави, които поредно председателстват ЕС - бел.ред.) България трябва да остане във фокуса на европейската общественост. Иначе нищо няма да се промени - нито по отношение на медийната свобода, нито в борбата срещу корупцията.