Изтерзаният гръцки народ ще трябва още веднъж да упражни демократичното си право, след като политическият елит за пореден път не успя да се обедини около реалистичен план за преодоляване на кризата.

Ключовата роля на малките

Финансовият крах на Гърция преди две години и половина изкара на бял свят и краха на политическата система. Двете големи партии - Нова Демокрация и ПАСОК, които съсипаха икономиката на страната, понесоха тежки загуби на изборите на 6 май. Сега те с радост биха се коалирали, за да спасят Гърция, но нямат мнозинство в парламента. На преговорите в президентството именно тези партии проявиха най-голямо благоразумие. Но благодарение на протестния вот сега ключова роля в коалиционните преговори играят по-малките партии.

Кои са основните малки играчи? Дясното движение "Независими гърци" на Панос Каменос и най-вече левите радикали на популиста Алексис Ципрас, които станаха втора политическа сила в страната. Явно заслепени от необичайното обществено внимание, те обещават прекратяване на всички договори с партньорите на Гърция и разпространяват илюзията, че оставането на страната в еврозоната е възможно и без политиката за икономии и структурни промени. Именно това са партиите, които с максималистичните си искания осуетиха съставянето на коалиционно правителство.

Quo vadis, Гърция?

Точно в момента, в който Брюксел намекна за смекчаване на мерките за икономии, провалът на преговорите в Атина усложни ситуацията допълнително. Накъде върви Гърция?

Според последните допитвания, при нови избори левите радикали на Ципрас ще спечелят още повече гласове и евентуално ще завоюват най-голямо доверие. Като се има предвид, че гръцката избирателна система дава 50 допълнителни депутатски места на най-силната партия, е ясно какво предстои. В такъв случай от юли еврозоната вероятно ще си има работа с едно ляво коалиционно правителство в Атина, което ще взриви заложените международни рамки за спасяването на Гърция.

Единствената надежда се свързва с по-високата избирателна активност на гърците, както и с очакването те да реагират по-зряло от политиците. Тоест - да подкрепят тези, които обявиха горчивата истина, че оставането в еврозоната и политиката на икономии са двете страни на един и същи медал.

Автор: С. Москову, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова