Обикновени граждани правят дарения за Украйна и против Путин: в Европа и в САЩ има стотици подобни инициативи. С техните пари се купуват дронове, автомобили, защитни жилетки. Но готовността за дарения напоследък спада.
Реклама
Само 48 часа след нападението на Русия срещу Украйна Фарид Бакиров от Амстердам взима решението да създаде инициатива, чрез която да се събират пари в помощ на Украйна. В началото на юни към Украйна се отправя джип с помощи – натоварен с 86 дрона от най-обикновените. Това са „очи“, предназначени за Украйна.
„Още от самото начало искахме да дадем гласност на военните престъпления на руската армия“, казва пред ДВ Бакиров, който произхожда от Казахстан. Предприемачът работи за украински въздухоплавателни компании от 1990-те години насам.
Дарители от цял свят
Украинските войски използват свободно продаваните дронове за да откриват местоположението на руските танкове. Когато в края на февруари все повече и повече танкове се насочиха към Киев, снимките от дроновете бяха от полза за пехотните части – да покажат къде са танковете и да разбият с леки противотанкови ракети руската военна техника.
В Европа и в САЩ има стотици инициативи като тази на Фарид Бакиров. Ученият Камил Галеев от американския мозъчен тръст "Wilson Centre" разпространи в Туитър подробен списък с номера на сметки и имена на военни части, които молят за дарения. Освен от дронове, те се нуждаят и от уреди за нощно виждане, защитни жилетки и пакети със санитарни материали за оказване на първа помощ.
В помощните акции се включват и творци
И в самата Украйна частни инициативи събират пари за помощни средства, предназначени за войниците. Сред помагащите е и известният писател и музикант Серхий Жадан, автор на бестселъра "Откриване на джаза в Донбас".
Неговите усилия сега са насочени към това да окаже съдействие на родния си град Харков: той публикува във Фейсбук снимки с войници, за които е купил пикапи и други цивилни автомобили, предназначени за фронта.
"Тази акция на Жадан наистина функционира добре", потвърждава берлинският музикант и писател Юрий Гуржи. Той пристига в началото на 1990-те години от Харков в Берлин и работи заедно с Жадан по множество културни проекти.
"Байрактар" за Украйна
В края на май инициативите на украинците зад граница за набиране на средства достигнаха нов рекорден резултат – тогава литовската интернетна телевизия Laisves TV отправи призив да се събират средства за покупката на боен дрон "Байрактар" от Турция. В рамките на 48 часа се събраха дарения от над пет милиона евро. Малко по-късно литовският министър на отбраната Арвидас Анушаускас оповести в Туитър, че турският производител възнамерява да отпусне безплатно дрона на Украйна.
Както посочва експертката по Източна Европа в германската фондация "Наука и политика" Маргарете Клайн, подобни инициативи възникват още след революцията на Майдана в Украйна през 2014 година - събират се дарения за каски и бронирани жилетки за защитниците срещу руските нападения в Източна Украйна. "Но ако тогава инициативите бяха концентрирани в рамките на Украйна, сега виждаме много по-широко международно сътрудничество."
Помощта чрез набиране на средства е "крайно необходима"
Украински офицер, който се сражава в Донбас, чието име не се назовава по съображения за сигурност, казва пред ДВ, че този вид акции за набиране на средства са "крайно необходими". След което започва да изброява: "За нашата артилерийска част например не са предвидени джипове, затова ни ги предоставят доброволните помагачи. Без тези превозни средства почти няма как да се води война." Украинският офицер допълва, че армията изобщо не е купувала от обикновените дронове - може би защото високопоставените армейски служители изобщо не са знаели за тяхното съществуване.
Без парите от даренията не биха стигали и компютрите за по-нисшите чинове, а наличните термокамери и системи за нощно виждане биха били крайно недостатъчни.
Настъпи "умора"
Поради това предприемачът от Амстердам Фарид Бакиров се надява да набере и още дарения чрез своята инициатива, но междувременно това става все по-трудно. "Миналата седмица изобщо не получихме дарения", казва той. Хората като че ли някак се измориха да слушат новините от войната в Украйна.
Той усеща все по-голямо разочарование сред украинците – от това, че голяма част от обещаните от Запада доставки на оръжие все още не са осъществени. А точно сега са много важни. Войната в Донбас следва по-различни закони от успешната отбрана на украинската столица - вместо партизанска тактика сега става дума за артилерийски боеве.
Има и още един проблем - армията на Путин е увредила сериозно и военната инфраструктура на Украйна, като например фабриките за муниции. С всеки следващ такъв удар страната става все по-зависима от доставките от Запада. Поради това Бакиров е твърдо решен да помага на Украйна с дронове - за да могат войниците поне да виждат откъде идва опасността.
*****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Преди 25 години НАТО и Русия погребаха враждата помежду си. Какво се случи след това?
Преди 25 години НАТО и Русия декларираха, че искат да градят сътрудничество. И до 2014 година изглеждаше сякаш това е възможно. Но анексията на Крим погреба тези надежди.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Доверие и сътрудничество
Доволни лица: италианският адмирал Джампаоло Ди Паола, тогава председател на военната комисия на НАТО, и руският генерал Николай Макаров, тогава началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, подписват през май 2011 година документ за задълбочаване на сътрудничеството. Фундаментът за това сътрудничество е положен с договора от 27 май 1997 година.
Снимка: NATO
Първите стъпки на сближаване
Сближаването започва още по съветско време. През юли 1990 г. държавите от НАТО декларират в Лондон, че вече не смятат страните от Варшавския договор за свои противници. Така настъпва политически обрат. Няколко дни по-късно в Москва пристига генералният секретар на НАТО и бивш военен министър на Германия Манфред Вьорнер за разговори с руския президент Михаил Горбачов.
Снимка: NATO
Враждата е погребана... завинаги?
Началото на нова ера: в Париж на 27 май 1997 г. е подписан Основополагащият акт между НАТО и Русия за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност. На снимката: президентите на САЩ, Русия и Франция - Бил Клинтън, Борис Елцин и Жак Ширак - и генералният секретар на НАТО Хавиер Солана са се хванали за ръце. Между 1999 и 2020 година общо 14 източноевропейски държави се присъединиха към НАТО.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Съветът НАТО-Русия координира сътрудничеството
Създаденият през 2002 година Съвет НАТО-Русия се превръща в най-важната платформа за координиране на сътрудничеството и за обсъждане на военнополитически въпроси. През август 2008-а сътрудничеството временно е преустановено от НАТО заради руско-грузинската война, но година по-късно е възстановено. На заседанието на Съвета от април 2011 в Берлин (на снимката) основните теми са Либия и Афганистан.
Снимка: picture alliance/dpa/M. Gambarini
Когато Путин получи това, което искаше...
Малко преди това, през април 2008 г., страните от НАТО решават да отложат за неопределено време приемането на Украйна и Грузия, след като срещу членството се обявяват основно Германия и Франция. Точно това иска да постигне и руският президент Владимир Путин, който на тази пресконференция след заседание на Съвета НАТО-Русия изглежда видимо доволен.
Снимка: picture-alliance/dpa
Франция беше готова да продаде военно оборудване на Русия
През юни 2011-а Париж и Москва подписват договор за продажбата на два френски хеликоптероносача от клас "Мистрал" на Русия. Тази сделка е показателна за доверието, което страните от НАТО тогава са имали към Москва. След анексирането на Крим от Русия през 2014-а Франция анулира продажбата и по-късно продаде двата кораба на Египет.
Снимка: AFP/Getty Images/G. Gobet
Заедно в битката срещу пиратите
Русия и НАТО работят съвместно и за гарантирането на сигурността на гражданското корабоплаване - например в Аденския залив между Йемен и Сомалия. През февруари 2013 г. матроси от екипажа на руския кораб "Североморск" разработват заедно с техни колеги от италианския хеликоптероносач "Сан Марко" тактики срещу пиратите.
Снимка: NATO
Самолети на НАТО трябваше да кацат в Русия
Комерсиалното използване на летището "Восточний" в Уляновск на река Волга с неговата екстремно дълга писта за кацане и излитане трябваше да се превърне в един от големите съвместни проекти. Военновъздушните сили на НАТО планират да използват това летище като междинен пункт за доставки на военно оборудване за Афганистан. Заради масови протести в Русия обаче проектът така и не бе реализиран.
Снимка: DW
Крим променя всичко
През октомври 2013 г. в Брюксел се срещат за разговори военните министри от Съвета НАТО-Русия. Междувременно отношенията между Москва и Запада са поохладнели, но руският военен министър Сергей Шойгу и американският му колега Чък Хейгъл (на снимката) все още си разменят усмивки. Четири месеца по-късно Русия анексира Крим и всичко се променя.
Снимка: NATO
НАТО застана твърдо на страната на Украйна
След като през март 2014-а Русия анексира Крим, а в Източна Украйна започна война, НАТО замрази отношенията си с Москва. На срещата си на върха през септември 2014 г. в Нюпорт, Великобритания, НАТО кани украинския президент Петро Порошенко (вторият вляво). Участниците осъждат действията на Путин, а Алиансът дава на Украйна "твърдо обещание за развиване на специални партньорски отношения".
Снимка: Reuters/L. Downing
Последен опит за предотвратяване на войната
В края на 2021 година Русия струпва мащабна военна сила по границата с Украйна. Москва настоява НАТО да изтегли своите части от Източна Европа и да не приема нови членове. На 12 януари 2022 г. Съветът НАТО-Русия се среща отново след дългогодишна пауза, но без резултат: на 24 февруари Русия нападна Украйна и погреба 25-годишното сътрудничество с НАТО.