След надигналите се протести от средите на управляващите в Германия християндемократически партии новата социална министърка в кабинета на провинция Долна Саксония Айгюл Йозкан оттегли думите си и предложи извинение. Самата Йозкан е член на Християндемократическия съюз /ХДС/, с родители турци. Очакванията бяха, че назначението й ще увеличи популярността на консервативната идея сред мигрантите-мюсюлмани. На тези избиратели Йозкан стана още по-симпатична, след като заяви, че в класните стаи нямало място за християнското разпятие.

Спорът всъщност не е от вчера

Председателят на турската общност в Германия Кенан Колат каза: "Мнението, което г-жа министърката застъпва, е и нашето мнение - а именно: че в училищата няма място за религиозни символи. Това се отнася до всички символи - т.е. не само до разпятията, но и до мюсюлманските забрадки."

В Германия от десетилетия насам се води обществена дискусия по въпроса за присъствието на религиозни символи в учебните заведения. През 1995 г. Конституционният съд реши, че държавата не бива да заема позиция по светогледни въпроси и съответно не бива да разпорежда дали в класните стаи да присъстват разпятия или не. Това решение обаче, в повечето случаи, не доведе до отстраняването на разпятията там, където ги имаше. Затова г-жа Йозкан задвижва сега една много важна дискусия, както казва Кенан Колат:

"В условията на демокрация човек трябва да може свободно да изразява мнението си. Нека сега дискутираме за реакциите на онова, което каза Айгюл Йозкан. На нас ни е известно, че става въпрос за тема, която е оспорвана в средите на ХДС, и която очевидно ще разпали нови спорове."

Насрещен вятър

С изявлението си Йозкан стресна най-много собствените си съпартийци. Шефът на Йозкан - премиерът на Долна Саксония Кристиян Вулф - побърза да заяви, че неговото правителство приветства разпятието в класните стаи. От традиционно консервативния Християнсоциален съюз /ХСС/ пък посъветваха младата министърка да се замисли дали членува в правилната за нея партия. Генералният секретар на ХСС Александър Добринт заяви дори, че предложението й граничело с безумие. Федералната канцлерка Меркел и пълномощничката на правителството по въпросите на интеграцията Мария Бьомер също се обявиха против.

Всъщност с номинирането на министърка от турски произход християндемократите искаха да предизвикат истинска изненада в германската политика. За момента обаче изненаданите са предимно те самите.