„Напоследък „Ислямска държава” вече поема отговорността за всеки откраднат велосипед в Германия” – с ирония отбелязва колумнистът на германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Пропагандата на ислямистите, истерията около бежанците и всеобщата несигурност силно стресират както медиите, така и политиците, които час по час трябва да взимат отношение, смятат медийни експерти и политолози.

Колумнистът на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” констатира, че реакциите на политиците могат да се групират в два абсолютно противоположни „разказа”. Първият звучи панически, в него политиците повтарят колко са потресени, прекъсват отпуските си, отказват официални посещения и тревожно се взират в камерите. Но най-вече повтарят, че се намираме „във война”. Колкото и да е парадоксално, вторият отговор на тероризма звучи по точно обратния начин: всичко е наред, запазете спокойствие!

Трети възможен отговор дава политологът Хериберт Мюнклер, според когото най-добрата стратегия срещу тероризма е да го задушим с липса на интерес и с „намръщено безразличие”.

Кое е важно, кое е вярно и кое е лъжа?

„Днес медиите носят част от отговорността, ако не и вината за това, че проблемите изглеждат толкова потискащи” – казва издателят на германския вестник „Ханделсблат” Габор Щайнгарт. На сходно мнение е и специалистът по комуникации Мартин Емер. Благодарение на интернет днес всеки има достъп до огромна информация. Никак не е лесно обаче за обикновения човек да категоризира и подреди тази информация по важност и достоверност. Доскоро тази дейност извършваха журналистите, припомня Емер и добавя: „Днес обаче аз обикалям из мрежата самичък и непрекъснато, без никаква чужда помощ, трябва да решавам кое е важно, кое е вярно, кое е лъжа. И най-важното: какво всъщност искам да повярвам и какво не искам?”

Вентил на фрустрациите и гнева

В Германия, а и другаде в Европа, има много хора, които гледат със страх и враждебност на бежанците и мигрантите, страхуват се от терора и обвиняват традиционните медии в лъжи и пропаганда, поръчани им от правителството. Последните проучвания показват, че това допълнително нажежава атмосферата и ѝ придава преувеличена драматичност. Мартин Емер смята, че интернет се е превърнал във вентил, с чиято помощ много хора изливат недоволството си срещу политиците. И в същото време пак в интернет тези хора могат да си избират какво да четат, слушат или гледат – и обикновено избират само онова, което им харесва. Така не остава никакво място за същински спор, защото на аргументите вече не се обръща внимание. „В интернет наистина е пълно с информация, но там се вихрят гняв и фрустрация, а не дебати. Защото мнозина просто не знаят как да боравят с информацията”, обобщава в коментара си Мартин Майр от AРД.