Извънредната среща на върха на ЕС издава определена безпомощност. Заболеваемостта остава висока във всички страни членки, вирусът мутира, а имунизационната кампания буксува. Европейските граждани са уморени от пандемията, локдаунът омръзва. В тази потискаща обстановка се задейства старият рефлекс за затваряне на границите или за ограничаване на пътуванията. Дори германската канцлерка вече не изключва това, макар преди половин година да твърдеше, че няма да има повторно затваряне на границите както по време на първата вълна.

Да се въздържаме от "ненужни пътувания", казват сега. Но не става много ясно кои по-точно са тези пътувания. Заради множеството изисквания за тестване и карантина туризмът в ЕС почти е замрял. Делът на работещите в други страни членки е спаднал до четири процента, като никой не знае дали именно пътуващите работници са причината за високия брой случаи. Защо работникът, който се придвижва с кола до фабриката в някоя съседна държава, да е по-заразен от този, който ходи също с кола на работа в съседния град, без да пресича граници?

Проблемът не е в границите

А може би проблемът е в десетките хиляди шофьори на тирове, които ежедневно правят доставки, например от Испания в Дания или от Белгия в Австрия? Ако те трябва да се тестват за коронавирус на всяка граница,  която пресичат, това ще затрудни сериозно снабдяването със стоки и ще прекъсне веригите на доставките, предупреждават от бранша.

Не пътуванията са опасни, а поведението на хората - независимо дали са си у дома или на почивка. Който спазва хигиенните правила, когато е отишъл в друг град, за да се види с близките си, не може да е по-заразен, отколкото когато си е вкъщи.

Ако целта е генерално да се намалят движението и мобилността, това не трябва да се отнася за вътрешните граници на Общността. Това означава в целия ЕС да бъде наложен локдаун с постоянен вечерен час. В такъв случай би трябвало да бъде забранено на хората от Бремен да влизат в Долна Саксония или обратното, защото заболеваемостта в Бремен е по-ниска от тази в Долна Саксония. Или центърът на Берлин да бъде отцепен - поради същите причини. Заплахата на Меркел, че може да затвори границите, ако съседните страни не подхождат достатъчно сериозно към мерките, не е основателна - Франция и Белгия например отдавна са въвели вечерен час и задължителни тестове, каквито в Германия все още няма.

Илюзия е и това, че в Европа може да има единни и централно координирани мерки. Всяка страна решава сама за себе си как да действа. И точно в това е проблемът, а не в границите. ЕК трябва да се нагърби с неблагодарната задача да пресече "ненужните" пътувания. Досега обаче тя не е успяла дори да приеме единен формуляр за задграничните пътувания (Passanger locator form), макар че работи върху това от октомври. 

Имунизационният паспорт е необходим

На този фон обсъждането на общ европейски имунизационен паспорт изглежда направо революционна стъпка. Той е необходим, за да могат всички, които са се имунизирали, да си възвърнат правата. При това не става въпрос за привилегии, а за правото на всеки гражданин да може да пътува докъдето пожелае. След като бъде доказано недвусмислено, че имунизираният човек не заразява други хора, този имунизационен паспорт трябва да бъде неговият входен билет за ресторанта, киното или хотела.

Още по-добре би било ваксинациите да станат задължителни. В Германия например имунизацията срещу морбили е задължителна. Не е проблем и това, че трябва да се ваксинираме срещу жълта треска, ако решим да пътуваме до определени държави в света. Сега истинската европейска задача е приемането и налагането на имунизационния паспорт, а не заиграванането с европейските граници.