"Затворниците не са хора" - на това бил научен Ан Мьон-чол. Както и всички останали като него. Той работил осем години като надзирател в различни затвори в Северна Корея, преди да смени страните - в бувалния и преносния смисъл на това понятие: през 1994 година успял да избяга от Северна Корея и да се установи в Южна. Там се захваща с дейност, която в родината му със сигурност се наказва със смърт: започва да разказва за условията в тайните наказателни трудови лагери, с което иска да направи нещо за състоянието на човешките права в родината си.

От училището - в лагера

Ан не е избрал сам работното си място. "Бях определен от режима", казва той. Т.е. някой друг вместо него е решил, че след завършването на училище и казармата трябва да стане пазач на политзатворници. Това се случва, когато е на 18.

В лагера важали жестоки правила: "Искаха от нас да стреляме срещу всеки, опитал се да бяга. Обучаваха ни как да унищожим всички доказателства за съществуването на тези наказателни лагери, ако се стигне до падане на режима", казва Ан Мьон-чол. Независимо от всички свидетелства на очевидци и множеството сателитни снимки, севернокорейският режим продължава упорито да отрича съществуването на подобни лагери.

Ан Мьон-чол е един от свидетелите /около 300/ на Комисията по човешките права към ООН в Женева, която събира доказателства за тежки нарушения на човешките права и престъпления срещу човечеството, извършвани от севернокорейския режим. Нещо повече - Ан е най-важният им свидетел, защото не говори, както повечето други свидетели, от позицията на бивш затворник, а е бил част от цялата брутална система. Пред членовете на Комисията той признава, че се е случвало да упражнява насилие и да нанася побой над затворници. Самият той не е убивал никого, но е виждал убийствата, извършвани от други надзиратели. Пред Дойче веле Ан признава, че изпитва вина за това, което е вършил в лагерите. "Нарушавал съм правата на затворниците, но сега съм решен да направя всичко, за да излезат тези нещастни хора от зловещите лагери", уверява той.

В плен на спомените

Преди 20 години Ан Мьонг-чол започва нов живот в Сеул. Но миналото продължава да го преследва. Така например, той разказва как докато е работил в лагер №22, един от преките му началници изнасилил млада жена. След това обаче обвинили жертвата, а не извършителя, и жената била осъдена на каторжен труд във въгледобивна мина.

Бягството на Ан е резултат от едно неочаквано развитие на нещата. Един ден баща му събрал куража да отправи критична забележка към севернокорейското ръководство, при това пред свидетели. В комунистическата държава това се смята за углавно престъпление, което излага на опасност цялото семейство. Защото в страната важи тъй наречената "роднинска отговорност": всички близки на обвинен в някакво деяние човек носят солидарно вина с него, защото и в техните вени тече същата кръв.

Бягството като единствен изход

След като оценява положението си като безнадеждно, бащата решава да се самоубие. Майката, сестрите и братята на Ан са депортирани в лагер, а самият той е застрашен скоро да смени униформата си на надзирател с тази на затворник. И решава да премине в офанзива - среща се с началниците си, които се опитва да убеди, че смятал баща си за предател, и че самият той нямал нищо общо с неговите изявления. Тактиката му успява, макар и частично - Ан остава на работа като надзирател, но партията започва непрестанно да го следи.

Един ден, когато открива пропуски в контрола, той грабва два пистолета, качва двама затворници в кола и тръгва да бяга. Първоначално никой не се усъмнява, защото Ан изпълнява в затвора и функциите на шофьор. С колата стига до река Тумен, на границата с Китай. Прекосява я и напуска Северна Корея завинаги. По-късно негови сънародници в Китай му помагат да се добере до Сеул.

Опасна мисия

Ан Мьон-чол признава, че се страхува. Все по-често получавал заплахи, защото разгласявал "държавна тайна" - говорел за тайните наказателни лагери в Северна Корея. Твърди, че откакто в родината му на власт е Ким Чен-ун, положениито с човешките права е станало още по-драматично. Севернокорейският лидер е наредил на граничарите да стрелят по всеки беглец. При Ким броят на опитите за бягство от страната е спаднал рязко, констатира Ан Мьон-чол.

Той се надява, че един ден ръководството в Пхенян ще отговаря пред международен съд за тежките нарушения на човешките права в Северна Корея. Сериозна крачка в тази посока беше направена тази сряда, когато Комисията по човешките права към ООН одобри проекторезолюция в този смисъл, внесена от Европейския съюз и Япония. За документа гласуваха 111 държави, 19 бяха против, включително Русия и Китай, а 55 страни-членки на ООН се въздържаха. Очаква се Общото събрание на ООН да гласува за изпращането на документа за обсъждане в Съвета за сигурност, където обаче той може да бъде блокиран от разполагащите с право на вето Русия и Китай. Пекин, който е най-важният съюзник на намиращата се в тежка международна изолация севернокорейска комунистическа държава, може за пореден път да спаси режима в Пхенян.