След години на полуизпълнени полумерки парламентът прие пълната забрана на пушенето. Този път, казват, мърдане няма, забраната е окончателна. Тъй че, да им е честит на непушачите „чистият въздух”.

Леката ирония, която усещате, не е, защото съм пушач. Никога не съм пушил там, където не е прието да се пуши, или пък ако на някого не му е приятно. Освен това отдавна съм се примирил със забраната, а и съм установил, че благодарение на нея пуша по-малко, което и на мен ми е от полза.

Кой е с увреден мозък?

Други са причините за иронията. Най-напред - лекото съмнение, породено от старите български традиции, по въпроса доколко „окончателна” и „пълна” ще е в действителност забраната. Още повече, че тя веднъж вече бе приета, после отменена и многократно отлагана. Освен това е доста съмнително как ще бъде приложена и контролирана навсякъде в твърде широкия списък от места, на които беше въведена. А и в България, както е известно, законът и животът обикновено се разминават - понякога диаметрално.

Причина за иронията е и нивото на аргументация, до което често пъти падаше спорът около забраната. Като например допускането на един от нейните защитници, че „пушачите са хора с увреден мозък”. Което доказва единствено, че глупостта не подбира по признака пушач-непушач.

Аргументацията доста олеква и поради очевидното лицемерие - държавата хем забранява повсеместно пушенето, хем с парите на пушачи и непушачи субсидира производството на тютюн.

Опиянението да забраняваш

И накрая - макар и понякога да са неизбежни, забраните по принцип са леко притеснителни, тъй като имат склонност да увличат забраняващите. Така, опиянени в забранителния си порив, законодателите разпростряха прекомерно и забраната на пушенето.

Кой и как, например, ще я наложи и контролира в офис, който е частна собственост и в който собствениците и работещите са пушачи? Изнасянето на забраната пък на открито по тротоари и стадиони си е откровено извращение, най-малкото защото е напълно безсмислено от гледна точка на основния мотив - здравето на непушачите.

Въобще, именно заради прекомерното престараване, остава усещането, че с този ефектен и безплатен жест управляващите се опитват да покажат, че все пак са в състояние поне едно нещо да довършат до край. И да отклонят вниманието от безсилието и бездействието си по други, далеч по-важни проблеми.

И без цигари дишаме най-мръсния въздух

Случайно съвпадение ни даде много подходящ пример за това. В деня, в който депутатите гласуваха забраната на пушенето, излезе новината, че София е европейската столица с най-замърсен въздух. По данни на Евростат средно 176 дни в годината в българската столица нивото на фините прахови частици във въздуха е над нормата. На второ място, но с почти двойно по-ниски показатели е Букурещ с 92 дни в годината.

За сравнение: в Стокхолм и Копенхаген нивата на праховите частици надвишават нормата само по два дни в годината. Европейската директива за чистотата на атмосферния въздух пък допуска максимум 35 дни.

Освен София в България има и редица други градове с по около 200 дни в годината. При това със „забележително” отклонение от нормите. Въздухът на много места в София по официални данни редовно е запрашен между 5 и 9 пъти над нормите. Като на Орлов мост, например, където достига до 9.3-9.4 пъти над средните норми за едно денонощие.

Заради този проблем от 2010 година върви европейска съдебна процедура. Ако България не изпълни изискванията на ЕС за намаляване на концентрацията на фини прахови частици във въздуха до края на 2013 г., ще трябва да плаща годишно над 120 млн. евро глоби. По-важно е обаче, че страната ни е едно от най-смъртоносните места за живеене в света заради лошото качество на въздуха - тя е на трето място по смъртност, причинена от замърсената атмосфера. Някакви особени усилия за промяна в тази статистика не се забелязват. Не се забелязва и някой да протестира заради това.

Прахолякът, наречен въздух

Миналата седмица няколкодневните дъждове освежиха и поизчистиха въздуха. Но пък свлякоха по улици и тротоари тонове кал, която автомобили и граждани разнасят навред. Времето ще се оправи и прахолякът отново ще се разнесе - да си го дишат на воля и пушачи, и непушачи.

А специално на стадион „Васил Левски” непушачите, без да бъдат повече притеснявани и разсейвани от мириса на случайна цигара, ще могат доволни и засмяни да поемат с пълни гърди отровния букет от намиращия се в съседство Орлов мост.

Автор: Я. Бояджиев, Редактор: А. Андреев