Тук и дума не може да става за някаква арогантност към италианския народ. Арогантно е обаче да игнорираш правила, които сам си подписал и чието спазване е в интерес на всички, пише ФАЦ по повод спора между Рим и Брюксел.
Снимка: picture-alliance/dpa/M. Kappeler
Реклама
В Италия сега се повтаря нещо, което още преди няколко години бе безуспешно изпробвано в Гърция: партиите обещават на избирателите мед и масло, а после са принудени да гледат как Брюксел им слага спирачка. В резултат въпросните партии незабавно започват да се вайкат, че волята на народа била престъпно пренебрегната от едни бюрократи, които на всичко отгоре не са избрани по силата на демократичен вот. Или пък от другия обичаен виновник - Германия.
А поетите задължения?
Ясно е, че избирателите предпочитат да плащат по-малко данъци, да излизат по-рано в пенсия, да получават повече социални облаги. Но всичко това не освобождава техните правителства от задължението да спазват правилата, под които сами са се подписали. Точно такъв е случаят с Италия, която се присъедини към европейския валутен съюз по собствена воля, съвсем доброволно и без никаква принуда.
Затова Еврокомисията не превишава своите права, когато предупреждава Италия, че се носи към неконтролируема нестабилност. Не ги превишава и когато завежда наказателна процедура за надхвърляне на допустимия бюджетен дефицит. Тук и дума не може да става за някаква арогантност спрямо италианския народ, както твърди заместник-премиерът Салвини.
Арогантно е обаче да игнорираш правила, чието спазване е в интерес на общото дело - и следователно в интерес на всички в ЕС. Фактът, че тези правила едно време са били заобикаляни, пренебрегвани или незачитани, не може да послужи като оправдание за днешните нарушения.
Рим умишлено търси кавга с Брюксел
Да, Германия и Франция също не са без грехове по отношение на правилата за бюджетния дефицит. Може ли обаче това да служи на правителството в Рим като алиби за трупането на нови дългове? Не, не може. Но популистите от ляво и от дясно умишлено търсят кавга с Европа, защото това очевидно им носи приток на избиратели. А е пределно ясно, че този национализъм нанася сериозни вреди на ЕС.
Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main
*****
Разгледайте и тази фотогалерия, в която изброяваме основните рискове за световната икономика:
Нов голям срив? Ето седемте най-сериозни риска:
Колко остава до следващия голям срив? Признаците за нова световна криза се множат, но откъде дебне най-голяма опасност? Ето топ 7 на рисковете:
Снимка: picture-alliance/imageBROKER/S. Belcher
Риск първи: огромната задлъжнялост
Неслучайно казваме: бели пари за черни дни. Светът обаче изглежда не е свикнал да пести: от 2008 година насам общата задлъжнялост е нараснала с цели 60% и в момента достига астрономическата сума от 182 трилиона (182.000.000.000.000) долара. Толкова пари липсват в обществените и частните каси по цял свят. Откъде да се вземат в такъв случай парите, които биха могли да ни спасят от нов финансов крах?
Те произвеждат 40 процента от глобалната икономическа мощ, но продължават да са много уязвими: редица бързо развиващи се страни насърчават вътрешното си потребление с чужди пари - най-вече с долари. Но с покачването на американските лихви тази схема ще започне да издиша, защото инвеститорите ще предпочитат да влагат парите си в САЩ. Първата жертва е Аржентина, Турция може да я последва.
Доналд Тръмп все още успява да поддържа изкуствения икономически бум в САЩ - с данъчни подаръци и търговски бариери. Но в тази несигурна за световната търговия среда много компании предпочитат да харчат парите си, вместо да правят нови инвестиции. МВФ очаква през 2018 година да бъде достигнат пикът на икономическия ръст, след което ще започне стремглаво спускане надолу.
Снимка: Reuters/K. Lamarque
Риск четвърти: търговският конфликт
Месо и зеленчуци от САЩ срещу стомана, текстил и техника от Китай: Вашингтон и Пекин взаимно си наложиха мита върху продукция на обща стойност 360 милиарда долара. МВФ е изчислил, че това ще намали икономическата мощ на САЩ с 0,9 процента, а тази на Китай - с 0,6 на сто. Ако този спор се разрасне, ще пострадат всички: световната търговия ще намалее със 17,5 процента, прогнозира СТО.
Снимка: picture-alliance/dpa/Li Zhihao
Риск пети: банките
"Сенчестите банки" оперират на тъмно - извън регулирания банков сектор. Според шефа на ЕЦБ Марио Драги, тези банки представляват 40% от финансовата система на ЕС. Но и много от редовните банки нямат достатъчно резерви в случай на нов срив. В същото време само 10 години след кризата поуките явно са забравени - много компании взимат рискови кредити и задлъжняват сериозно.
Снимка: picture-alliance/dpa/epa/D. Hambury
Риск шести: "твърдият" Брекзит
Времето тече, а все още няма общ план за края на британското еврочленство на 29 март 2019 година. Ако не бъде постигнато споразумение за свободна търговия, само германските фирми ще трябва да плащат годишно над 3 милиарда евро за мита. А граничните контроли допълнително ще затруднят бизнеса им. Автомобилни концерни като Нисан, Тойота и БМВ по всяка вероятност ще закрият заводите си на Острова.
Снимка: picture-alliance/dpa/A. Rain
Риск седми: Италия
Управляващите в Рим популисти искат да изпращат италианците по-рано в пенсия, а за безработните да осигурят безусловен минимален доход. При това Италия е след Гърция най-задлъжнялата страна в Европа - има дългове за над 2,2 трилиона евро. Междувременно Гърция излезе от европейския спасителен механизъм и се опитва сама да изчисти лошите кредити на банките си.
