Мъже с бради в мини-поли, надянали руси перуки и с червило на устните. Не, това не беше закъсняло карнавално шествие по улиците на Истанбул, а демонстрация срещу насилието и сексуалния тормоз над жените. "Трябва да се сложи край на сексуалния тормоз и изнасилванията. Обличайте си роклите и идвайте на площад Таксим" - гласеше призивът за тази необичайна протестна демонстрация.

И не само в Истанбул той намери множество привърженици - демонстрации се проведоха също и в Анкара, Диарбекир, Измир и Бурса. В град Мерсин, където миналата седмица шофьор на микробус уби брутално 20-годишна студентка, на улицата излязоха 15 хиляди души. "В Турция една жена може да бъде убита от ревност или от любов, а понякога дори и защото не е сложила достатъчно сол на сготвеното от нея", се възмущава една от участничките в демонстрацията . "Всеки ден в тази страна жени мрат като врабчета. Но повече няма да си мълчим", казва тя.

#sendeanlat

Убийството на младата Йозгеджан събуди Турция от дългия ѝ сън. След смъртта на студентката хаштагът в Туитър #sendeanlat (разкажи и ти) беше наводнен от постинги на разстроени жени, които също са били подложени на сексуален тормоз - в семейството, на работното място или в автобуса. Ежедневникът Джумхюриет пък излезе със заглавие "Яростта експлодира".

"Не е грях да преживееш насилие, грях е да говориш за него", казва Илке Гьокдемир от организацията Mor Cati, която от 15 години поддържа първия частен приют за жени, преживели насилие в Турция. Активистките от организацията смятат, че вина за смъртта на Йозгеджан носят обществените нагласи, според които насилието над жени е незначително прегрешение. Извършителят винаги може да разчита на намаляване на наказанието си - ако например заяви, че жертвата е носела мини-рокля или тайно се е подсмихвала. "Има случаи, когато полицията просто отпраща жените, които искат да подадат жалба. Или пък полицаите просто заявяват на жените: "Такива неща се случват, моето момиче. Мъжът ти те обича и затова те бие". Или пък властите се опитват да помирят съпрузите на всяка цена, защото в Турция единството на семейството е издигнато в култ. То е много по-важно от мъките на една жена, която е пребивана систематично", казва Илке Гьокдемир.

Според информации в медиите, през 2014 година в Турция са били убити 281 жени - със 70 повече отколкото предходната година. Управляващата Партия на справедливостта и развитието твърди, че бдителността се е засилила и че няма увеличение на броя на жертвите. Вече се обръщало повече внимание на признаците по телата на жертвите за наличие на насилие, водела се и по-точна статистика, уверяват властимащите. Представители на женски сдружения обаче твърдят, че консервативни политици също носят вина за това положение - включително президентът Ердоган: "Докато той официално твърди, че мъжете и жените не са равноправни, защото това противоречало на природата, и докато правителството насърчава двойките де се женят колкото се може по-рано и да гледа на жената единствено като на домакиня и майка, насилието няма да спре", казва една от най-известните защитнички на женските права в Турция - Чанан Арън.

Правното положение на въпроса

Няма и нови закони, за които през последните дни настояват протестиращите след убийството на Йозгеджан. Вярно е, че през последните няколко години правата на турските жени постоянно се разширяват. От Наказателно-процесуалния кодекс, например, беше изваден аргументът със "смекчаващите обстоятелства" за т.нар. "убийства на честта". Най-сетне турските власти оценяват и сексуалния тормоз като престъпление срещу личността, а не като "посегателство срещу семейството, обществото и традициите". От НПК беше премахнато и правилото, което декриминализираше изнасилването, ако насилникът впоследствие се ожени за жертвата.

Докато обаче законите се променят, манталитетът често си остава непокътнат. През декември миналата година бившият вицепрезидент Арънч дори забрани на жените да се смеят на обществени места. Затова и Чанан Арън не се впечатлява особено от факта, че президентът Ердоган и премиерът Давутоглу необичайно остро са осъдили убийството на Йозгеджан. "За мен това са крокодилски сълзи. Насилието срещу жени в Турция няма да престане, докато правителството не прояви воля и действително не предприеме нещо в тази насока", заключава тя.