Годината започна с летящ старт и серия от местни и експортни скандали: подслушване на министри и висши държавни служители, поръчано от неизвестен (засега) извършител; публичното признание на премиера, че e в реда на нещата министрите му да бъдат подслушвани, светкавични потвърждения от тяхна страна, че нямат нищо против, това въобще не им пречи и даже им е приятно.

Проблемът с висшите дипломати, всеки втори от които е бил служител на тоталитарната Държавна сигурност, прекрачи в 2011-та. Изненадата на българските политици бе фалшива, но проблемът си стои. Ярко впечатление на всички (без президентската клиентела) правят случаи като този с действащия посланик в Афганистан, който е бивш сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб, вербуван през 1987 г.

“По времето, когато той е изпълнявал първите си задачи и е отчитал първите си разходни документи, войските на съюзниците от Съветския съюз все още са в Афганистан. Пак по това време основният противник - СAЩ, подпомагат муджахидините в съпротивата им срещу съветските войски”, пише в. “Пари”. Двайсет години по-късно бившият разузнавач отново си партнира със съюзниците. “Е, съюзниците този път са… бившите врагове - американците и останалите страни от НАТО. Преди 20 години те бяха враговете на онзи военен разузнавач. Посланикът и разузнавачът обаче са един и същи човек.”

Кой кой е в българската политика

Народното събрание прие декларация за отзоваването на посланиците. Скандалът удари малко странично и вътрешния министър, отприщвайки казуистичен спор за принадлежнoстта му към службите. Цветанов е започнал кариерата си през 1987 в държавните структури като "специалист" в Централното информационно организационно управление на ДС (7-мо главно). Тогава е само на 22 години. Председателят на Комисията по досиетата e уточнил пред “Медиапул”, че позицията, на която е бил тогава Цветанов, не подлежи на обявяване от Закона за досиетата.

Редовните доклади на комисията показаха цели сфери от управлението и на четирите власти, в които “няма празно”, както се казва. Партията на Доган е нарицателно за нечист генезис, тaм случайни няма. Един от малкото без агентурно минaло е Касим Дал. Той е и от ранните, “активни борци” срещу възродителния процес, и именно с него, а не с Доган се срещна турският премиер, когато бе в България, публично пренебрегвайки лидера. Дал напусна Сокола с отворено писмо, съдържащо критики. Пресата и отделни политици предполгат, че той все пак се опира на политическия гръб на ГЕРБ.

„Разводът на двама известни мъже”, както го нарече пресата, може да последва печалния път на 2-3 прецедента, в които близки до Доган го напуснаха, за да направят мост към други партии. Но не ги последваха нито добре окопалите се структури, нито вечно уплашеният електорат на Движението за права и свободи. След своя публичен жест Касим Дал не напусна ДПС. Хипотезата е, че иска да го реформира и да се пребори за властта отвътре. Но първите изказвания от ДПС, макар и сдържани, подсказват, че Дал ще е новият предател. А предателите ги изключват.

Всичко е политика

Много по-голям скандал е случващото се в българското здравеопазване. Един лекар е на път да загуби правата си, медиите показват неуморно „лекаря-убиец” и смазаните родители на невинната жертва. След операция на сливиците през декември eдно 4-годишно момиченце бива изписано същия ден, състоянието му постепенно се влошава, родителите го водят в болницата няколко пъти, там не му обръщат особено внимание, докато накрая то умира на операционната маса при наложила се спешна нова интервенция.

Гледам със свито сърце героите в ужасната история. Разпознавам доктора. Преди години оперира и моя син от трета сливица. След операцията, минала добре, трябваше да пренощуваме в болницата, но когато дойдоха на свиждане с компот в ръка, роднините ми бяха смаяни от мизерията и ремонтната дейност, и директно ни закараха вкъщи. На другия ден отидохме на преглед, а същият този лекар се сърдеше - и с основание, че сме „изписали” детето по-рано и на своя глава.

Какво се е случило с него, един от най-опитните лекари в ИСУЛ, през тези изминали години? Как се е роботизирал така, дали е хронично преуморен; дали е престанало да му пука?

Дали за това “изтръпване” не са виновни и начинът, по който болниците и лекарите си изработват бюджетите и парите; административните недомислици, вечното послушание към власттa, от която зависят. И дехуманизирането на сферата, в която се спори за касата, пътеките и направленията, но малко се говори, да не кажа никак, за пациентите. Дори когато са децa.

Случаят подсили общественото напрежение след неотдавнашния скандал с “убийците от Горнооряховската болница”. При доказана липса на нарушения от тяхна страна, лидерът на ДСБ заяви, че ще поискат оставката на Цветанов. А кой и защо е подслушвал лекарите там, засега е поредната тайна.

Който СРС вади...

Не са това големите въпроси, казват политиците от трибуната на парламента. Техният дневен ред често е съвсем друг.

Политическата година започна с подмолни атаки, видими опити за пренареждане на пасианса, и скандали, свързани с митницата, толкова “полезна” в година на избори.

“Убеден съм, че това са манипулирани разговори”, коментира от парламентарната трибуна Бойко Борисов поредната порция записи, огласени от вестник "Галерия". “Според огласеното премиерът звъннал на Танов с нареждане да изтегли незабавно митническите служители, които проверяват пивоварната “Леденика”. “Поел съм ангажимент да не го закачам", е репликата от записа по адрес на Мишо Бирата”, пояснява “Дневник”.

В НС се чуха и големи приказки за “националната политическа кауза Шенген”. Имаме спомени как избирателите недооцениха влизането на България в ЕС и НАТО, a мнозинството от тях днес въобще не знаe какво означaва Шенген. Но то слуша всекидневните скандали, а те усилват тревожността и недоверието във властта. Въпреки високите политически рейтинги.