"Трудно е да се определи същността на движението "Окупирай Уолстрийт", въздъхна тази седмица списание "Форбс". Самите участници в него не се подчиняват на дефиниции за това какво са.

Мнозина смятат, че движението е антикапиталистическо, едва ли не социалистическо, ляво, че то се състои само от млади хора, бездомници, просяци, анархисти и антисоциални типове. Често то бива асоциирано с бруталните безредици в Лондон това лято, с бунтовете в Гърция, с вандализма и хаоса, породени от социалната безизходица след кризата в различни части на света. Вярно е обаче само това: “Окупирай Уолстрийт” се роди в идеологическия вакуум, оставен от световната криза.

Кои са "окупиращите"?

Трябва да се знае, че появилото се на 17 септември движение "Окупирай Уолстрийт" не е “младежко": типични за него са не ученици или студенти, а младите професионалисти с вече утвърдена кариера, представители на средната класа. Средната възраст на “окупиращите” е около 33 години. А 40-годишните представляват важно ядро на участниците в протестите.

Нито възрастта, нито политическите убеждения са определящи за движението. Сред протестиращите има демократи, републиканци, либерали, консерватори. Водещото за тях е идеята за “революция на ценностите” в духа на Мартин Лутър Кинг, идеята за “глобална революция”, която да промени всичко.

Някои съзират в протестите опасност от ново лявополитическо движение. Правят се паралели с марксизма и социализма в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Наистина, има забележимо участие на ляво ориентирани групи, има и либерали, анархисти, либертарианци, социалисти, независими. Традиционната левица обаче не е в състояние да предложи платформа за движение, което търси нов социален договор.

Какво искат те?

Те искат да променят света, ни повече, ни по-малко. Това не е непременно лява идея, зависи обаче от кой ъгъл я гледаме. Протестиращите отхвърлят крайностите на социалното и икономическо неравенство, породено от пазарния капитализъм и проявено до крайност по време на кризата. Те протестират срещу “алчността на корпорациите”, срещу тяхното влияние върху държавното управление, срещу “прегръдката между пари и политика”, срещу “тиранията на корпоративните интереси”, които “контролират институциите на демокрацията” и които “обезсмислят демократичните принципи, върху които уж са изградени САЩ и европейските държави”.

Протестиращите искат да се сложи край на интересите, измамите и алчността на “класата на собствениците”, която “притежава света” и упражнява “задкулисна тирания на богатството”, твърдейки, че не участва в управлението. “Да мислим за децата си!”, пише един от активистите. “Докато пораснат, планетата може да е унищожена заради алчността на корпорациите. Те произвеждат безогледно, изцеждат природните ресурси, замърсяват и унищожават, експлоатират труда на 99-те процента, разпалват консуматорство и ни държат във финансово робство.”

Лозунгът на движението “Ние сме 99%” се отнася до крайностите на икономическото неравенство в САЩ. Дълбока пропаст разделя средната американска класа от "елита", представляващ 1 процент от населението, чиито богатства и доходи между 1979 и 2007 година са се увеличили с около 275 %. За този период доходите на средната класа са се увеличили само с 40 %. Според потестиращите в развития и привидно демократичен свят картината навсякъде е подобна.

Кой стои зад тях?

Движението твърди, че е без лидери, без център, организира се “хоризонтално”, управлява се чрез общо събрание и няма ясно формулирани искания. Главната посока обаче е ясна: настоява се за край на икономическото подтисничество, край на студентските дългове, на безработицата, край на даване на пари на данъкоплатците за спасяването на корпорации, край на “материализма и милитаризма”, разделяне на парите и политическата власт.

Аморфността на исканията на “Окупирай Уолстрийт”, децентрализацията на движението и липсата на лидери се интерпретират като слабост. Много негови критици внушават, че то не може да оцелее, още повече че се задава зима и “окупациите” с палатки ще станат трудни за поддържане. Но тъкмо размитото послание прави движението застрашително за обектите на неговия гняв. Посланието обхваща цялото статукво, подобно на лозунга “Окупирай всичко!”, който пък обхваща всички местни “окупации” из цяла Америка и в над 900 градове в света.

Въпреки съмненията обаче движението набира скорост. Досега само нюйоркската “окупация” е събрала половин милион долара дарения за казуата си. Всички местни “окупации” имат разработени интернет-страници, предават събитията на живо, изглеждат стройно организирани и дори се опитват да се прочистят от неминуемите “отровни типове”, които застрашават с поведението си духа на протестите.

През последните дни стана ясно и какво влияние оказват протестите. Няколко от най-големите американски банки вече промениха плановете си за въвеждане на такси за използване на дебитни карти. “Протестите променят атмосферата и оказват влияние”, признаха и най-влиятелни издания като “Вашингтон пост”.

Целите им не са нереални

Банките може да се окажат в особено положение, ако няколко от планираните акции за “окупации” бъдат успешни. Сред “окупиращите” има много хора с високи професионални умения, които знаят как да постигат целите си. Те са планирали Национален ден на банковите трансфери – ден, в който гражданите ще бъдат призовани да изтеглят парите си от големите банки на “Уолстрийт” и да ги прехвърлят в по-малки финансови институти. Замислени са и дни като “Не купувай нищо!” и “Окупирай Коледа”. "Ако не купуваме нищо, няма да позволим на 1-процентното малцинство да печели, а и така демонстрираме силата си", казват “окупиращите”.

Тези цели не са нереални – огромно е разочарованието на останалите без доходи и перспективи американци, чиито пари бяха дадени за спасяване на ограбилите ги няколко пъти банки и финансови корпорации.

От “Окупирай Уолстрийт” започват да размахват и един голям инструмент за оказване на натиск – стачките. Стачките изглежда ще са следващият етап на движението. В Оукланд, щата Калифорния, то вече призова за генерална стачка. В САЩ генерални стачки не е имало от 1946 година. Подкрепящи акции са обявени в ред други градове: като 99-минутна генерална стачка във Филаделфия.

Тези на пръв поглед малки акции всъщност са с огромно влияние, особено за една относително непротестираща нация. “Американската есен”, вдъхновена от "арабската пролет", напредва и дори зимата изглежда няма да спре “окупациите”. За зимния сезон намеренията са да се окупират закрити помещения. По празниците около Деня на благодарността и Коледа ще бъдат окупирани “храмовете на консуматорството” – моловете, където активистите ще се опитат да откажат гражданите от купуване. “Окупираната” Коледа ще е без подаръци. "Какво от това? Нека изградим нова култура за отбелязване на празниците, която не се върти около пазара!", казват протестиращите.

Няма връщане назад!

Не само в САЩ, а навсякъде вълната на гнева на “99-те процента” ще става все по-висока, особено ако настъпи нова рецесия. Ако протестиращите не получат задоволяващи ги отговори, ако управляващите се окажат неспособни да предизвикат промяна в икономическите условия и във финансовия регламент, гневът може да напусне широката и всъщност мирна платформа на “окупаторството” и да нахлузи по-тесни идеологически костюми: национализъм, шовинизъм, расизъм, анархизъм, комунизъм. Дори ако условията започнат да се подобряват, идеологическата празнота, оставена от рухването на вярата в пазарния капитализъм, ще направи невъзможно пълното връщане към предкризисната идилия.

Политическите сили, които я крепяха, бързо стават демоде. Те може да се окажат нежелани в бъдещето, което пък може да се окаже "окупирано".