Това мнение на нашия турски кореспондент Райнхард Баумгартен почти скандално се отличава от повечето коментари в Германия, които остро критикуват Ердоган.

Президентът Ердоган получи това, което искаше. В продължение на три месеца ще управлява съдбините на Турция чрез президентски укази. Впрочем, той това го прави отдавна, сега само го вписа в рамката на конституцията. Тази Конституция Ердоган много държи бързо да я промени, така че Турция да стане президентска република.

Всъщност, той може дори да си спести усилията за конституционни промени, защото тъй или инак де факто управлява страната като президентска република. Но въпреки това Ердоган много държи демократично да легитимира пълната си власт. Това ще се хареса на неговите привърженици. Не случайно Ердоган с повод и без повод не пропуска да припомни, че е първият пряко избран президент на страната. „Превратът беше божи дар” – каза Ердоган още в нощта след опита на военните да го свалят от власт. Сега за всички е видно, че той използва този повод, за да се саморазправи както с действителните, така и с въображаемите врагове.

Ердоган ще използва извънредното положение, което сам въведе, като пробен период. За пореден път ще изпробва политиката си „Разделяй и владей!”. Със своеобразния си начин да „владее”, той още по-радикално ще раздели населението на страната – на последователи и противници. Тъкмо това показва опитът от последните дни и нощи. Поляризацията в турското общество ще продължи да се увеличава.

Колкото и да критикуваме Ердоган, не бива да забравяме нещо важно: че в нощта на преврата Турция се намираше в много опасно положение. Особено в Германия общественото мнение клони към това изцяло да лиши Ердоган от доверие заради многобройните антидемократични мерки, които предприе, в същото време обаче колкото повече научаваме за плановете и целите на превратаджиите, толкова повече настръхваме от боязън постфактум. Защото една военна хунта щеше да потопи страната в огромно страдание и да върне Турция години, ако не и десетилетия назад.

Турция се размина на косъм с голяма катастрофа. Сега най-важното е да се гарантира, че преврати няма да има повече. Президентът Ердоган не бива да използва извънредното положение, за да проведе нещо като „държавен преврат” отгоре и така набързо да постигне своите властово-политически цели. Когато гледаме обаче политическата реалност в Турция, неизбежно си даваме сметка, че това последното пожелание е доста наивно. Превратаджите се бяха подготвяли дълго за своя удар. Но Ердоган се беше готвил още по-дълго за онова, което сам нарече „чистка” и стартира още в нощта на преврата. Акцията по „прочистването” получава допълнителен импулс и от факта, че най-тясното обкръжение на Ердоган е било инфилтрирано от действителни или предполагаеми последователи на Фетуллах Гюлен. Политическата параноя, че наоколо е пълно с врагове, е нещо обичайно за това турско ръководство. И при едно лошо стечение на обстоятелствата тя тепърва ще се задълбочава.