В представите ни за общество в разцвет задължително попадат демографският бум, големият брой млади хора, икономическият разцвет; усвояването на територии, развитието на езика, религиозната и философска мисъл и науката въобще. Както и на образованието като основен съзидателен процес.

Българският обратен знак

В речника на тези азбучни истини се оглежда и малка България. Но, за жалост, картината е с обратен знак - намаляло и застаряващо население, често с нездраво и криминално поведение; засилена тенденция към обезлюдяване на територии; икономика в застой; обедняване на езика, еклектични идеи във всички аспекти на духовността и като цяло принизено и неефективно образование.

Спрямо конкретиката на доклада на Световната банка това звучи като минимално подобрение на средното образование след реформите от 2007 г., но недостатъчно. Следва изреждане на редица недостатъци, липси и препоръки към бъдещия закон, напр. за въвеждане на сертифициране на директорите, засилване ролята на училищните настоятелства и периодично и по-детайлно оценяване на учениците.

Разминаването между отвън и отвътре

Така изглеждат нещата отвън. А какво се вижда отвътре? На фона на помпозните стратегически рамки, пътни карти и прочее творения на всеки нов кабинет, и в светлината на новите делегирани бюджети изпъкват съкратените разходи, лошата или разрушена материална база и професионални центрове, многото и объркващи помагала и учебници (често без жива връзка с действителността), унизеното и немотивирано учителство, изнервените и несигурни родители и лавината от чалга, дрога и бездушие.

Губи се практическата полза от напоените с тежка терминология уроци. - Емигранти ли готвите, госпожи и господа управляващи? И чувате ли тревожния последен звънец? Защото къде да продължат обърканите ни деца после, ако не им бъде подсказана рецепта или подадена ръка? Къде се губи сериозният диалог с бизнеса, който да се възползва и да инвестира в бъдещи кадри? А защо частните образователни институции не са допускани в състезанието за парите на данъкоплатците?

Да го назовеш, значи да го победиш

В многобройните и болезнени “защо” е и разковничето на проблема. Защото, както са казали още в древността, "да го назовеш, значи да го победиш". Ключът, както винаги, е още в значението на думата. “Образование” означава “придобиване на образ”. Не знание, не учене, а образ. И без да сме видни семиотици трябва да открием какъв образ искаме да получат децата ни - за себе си, за света, за природата и историята, за мястото си в живота и професията. За истинските стойности, за пулса на века днес.

За да са морално и физически здрави и конкурентни.

За да са удовлетворени и да имат самочувствие.

За да останат в България.

И за да бие отново училищният звънец за техните деца.