Да пием ли йодни таблетки при опасност от радиация?
Гудрун Хайзе
8 март 2022
Руските нападения срещу атомни централи в Украйна породиха сериозни страхове заради опасността от радиоактивно облъчване. Но да взимаме превантивно йодни таблетки е не само безсмислено, но и опасно.
Реклама
Радиоактивният йод е едно от първите вещества, които се отделят в атмосферата в случай на тежка авария в атомна електроцентрала. Този йод нанася непоправими увреждания, може изцяло да разруши тъканта на щитовидната жлеза и да предизвика рак.
Рак на щитовидната жлеза, тумори, остра левкемия, очни болести, психически отклонения, увреждания на генетичната информация - това са само някои от най-тежките последици в резултат от радиоактивно облъчване. А ако организмът е изложен на много висока доза радиоактивност, дори и за съвсем кратко време, смъртта настъпва само след часове или най-много след няколко дни.
Йодните таблетки: защо трябва много да внимаваме
Когато се взимат йодни таблетки, този нерадиоактивен йод се натрупва в щитовидната жлеза, като въпросният запас запълва депата на организма и не позволява на опасния радиоактивен йод да навлезе в клетките на човешкото тяло. С други думи: ако навреме организмът разполага с достатъчни количества "добър" йод, в щитовидната жлеза не остава място за лошия радиоактивен йод и той се отделя през бъбреците.
Нашето тяло не е в състояние самò да произвежда йод, затова трябва да го поемаме отвън - например с храната. Наличието на йод позволява на щитовидната жлеза да образува важни хормони, които поддържат множество функции на организма и дори развитието на мозъка.
При атомна авария или разрушаване на атомна централа, довело до изтичане на радиоактивност, е обаче безсмислено да се взимат превантивно йодни таблетки, тъй като щитовидната жлеза е в състояние да складира йод само за определено време.
Ненужното поемане на високо дозиран йод може дори да е опасно, тъй като много хора и бездруго страдат от повишена функция на щитовидната жлеза. Затова йодни таблетки не бива да се взимат, ако няма непосредствена опасност.
По данни на германското Министерство на околната среда в случай на атомна авария има смисъл да се взимат таблетки с йод, ако сме на 100 километра от мястото на катастрофата. Важен е обаче и моментът на приемането им. Ефектът от тях е най-силен, когато се взимат непосредствено преди или по време на контакта с радиоактивен йод.
Смъртоносно
Радиоактивните изотопи на йод 131 и йод 133 предизвикват рак на щитовидната жлеза - те се отделят най-вече в първите дни след атомна авария. Други опасни съставки на радиоактивното лъчение са радионуклидите стронций 90 и цезий 137. Те се отлагат в костната тъкан, което повишава опасността от рак. Човешкият организъм погрешно възприема тези субстанции като калций и ги вгражда в мускулната и костната тъкан. Костният мозък е този, който създава нови кръвни телца, а йонизиращото лъчение нарушава именно този процес. В резултат се стига до рак на кръвта.
Радиоактивността може да увреди и генетичната информация. В резултат се раждат деца с ужасяващи малформации, каквито светът познава от Хирошима и Нагасаки, но и като следствие от ядрената авария в Чернобил през 1986 година. Десетилетия по-късно нивото на раковите заболявания в засегнатите региони е с 40% по-високо от обичайното. Предполага се, че само в Русия са починали 25 000 души, взели участие в спасителните работи след ядрената авария в Чернобил.
На практика няма спасение от високото радиоактивно облъчване. Но е решаващо дали радиоактивните субстанции са навлезли в организма или са останали само по повърхността му.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни:
Невидимата отрова
Радиацията се превръща във все по-голяма заплаха за здравето ни. Добив на уран, аварии в атомни електроцентрали, тонове радиоактивни отпадъци: радиацията е навсякъде, а опасността, произтичаща от нея, често се подценява.
Снимка: fotolia/Thomas Bethge
Над 2 000 атомни експлозии от 1945 насам
От края на Втората световна война насам САЩ са взривили общо 1 039 атомни бомби, Съветският съюз - 718, Франция - 198, Великобритания и Китай - по 45, Индия и Северна Корея - по 3, а Пакистан - 2. Десетки хиляди хора са били облъчени в резултат от тези атомни експлозии.
Снимка: Getty Images/AFP
1945: бомбата над Хирошима
140 хиляди от общо 350 хиляди жители на града умират още през първия месец. И до днес никъде другаде в Япония няма толкова много болни от левкемия хора, колкото в Хирошима.
Снимка: picture-alliance/dpa
Над 1 000 ядрени опити в Невада
Ядрените опити, които се провеждат в Меркюри, Невада, между 1950 и 1992 година, облъчват огромни територии в САЩ. От 1963 година се правят само подземни изпитания. При злополуки обаче радиоактивността излиза на повърхността.
Снимка: Getty Images
Ядреният комплекс "Селафийлд"
От 1952 година нататък в комплекса "Селафийлд" в Северозападна Англия се произвежда плутоний за направата на атомни бомби. През 1956 година съоръжението започва да произвежда електроенергия. Година по-късно в един от реакторите избухва пожар, следват и други аварии, които отравят почвата и водите наоколо. Броят на заболяванията от левкемия се покачва драстично.
Снимка: Getty Images
Смърт в мините
Урановата мина в източногерманския регион Висмут е била третата по големина в света в периода между 1946 и 1990 година. Тази мина е била основен доставчик на суровини за съветската ядрена програма. Радиоактивността е убила над 7 000 работници в мината. А хората, които обитавали местностите около урановата мина, заболявали от рак на белите дробове.
Снимка: Wismut GmbH
Тайните на секретния град
В ядрения град Томск-7 в Сибир, държан в тайна чак до 1992 година, през 1993 се стига до тежка авария. Радиоактивен плутоний и цезий отравят региона. Авариите в големите съветски атомни комплекси Томск-7 и Маяк са най-малко 38. Стотици хиляди работници и техните семейства са облъчени.
Снимка: imago/ITAR-TASS
1979: аварията край Харисбърг
Инцидентът в американската АЕЦ "Три майл айлънд" е първата голяма авария преди катастрофите в Чернобил и Фукушима. При тази авария изтича голямо количество радиация, в резултат от което броят на раковите заболявания се увеличава значително - доказват го научни изследвания. Атомната индустрия представя контрадоказателства и твърди, че заболяванията нямат връзка с аварията край Харисбърг.
Снимка: picture-alliance/dpa
1986: катастрофата в Чернобил
Тези близнаци са родени след аварията в Чернобил. Бащата е бил "ликвидатор" на последиците от катастрофата, а майката е живяла в отровения град. Списъкът с хората, починали от раково заболяване в резултат от аварията, съдържа над 15 хиляди имена.
Снимка: picture alliance/dpa
2011: аварията във Фукушима
Катастрофата във Фукушима предизвиква най-голямото до този момент радиоактивно замърсяване на океаните. Смъртните случаи в резултат от ракови заболявания се покачват с до 66 хиляди, изчисляват експертите. След аварията във Фукушима значително нараства броят на децата, които заболяват от рак на щитовидната жлеза.
Снимка: Reuters
Ядрените отпадъци
Разпадът на силно радиоактивните ядрени отпадъци продължава милиони години. В целия свят няма нито едно хранилище, което да е подходящо за съхраняването на опасните отпадъци.
Снимка: dapd
Болните деца на Басра
Употребата на уранови муниции по време на войната в Персийския залив в началото на 1990-те години излага голяма част от местното население на радиоактивно облъчване. От тогава насам в иракския град Басра се наблюдава значително увеличение на раковите заболявания. Най-силно засегнати са децата - броят на болните от рак деца се е повишил три пъти.