Картините били представяни за творения на известните художници Хайнрих Кампендонк, Макс Пехщайн и Макс Ернст. Куриозното е, че това ставало съвсем "легално" - чрез известни аукционни къщи като Christi's или пък Sotheby's, и то след като картините уж били проверени от реномирани изкуствоведи. Наследниците на Йегерс твърдели, че става дума за новооткрити картини в сбирката на известния им дядо.

Нагли фалшификатори и глупави купувачи

Обвиняемите в започващия на 1 септември процес в Кьолн са общо четирима: две внучки на Вернер Йегерс, съпругът на едната от тях, както и график-дизайнер от Крефелд, който продавал картини от сбирката на дядо си Вилхелм Кнопс. Четиримата твърдели, че дядовците им били добри приятели. В продължение на над 10 години фалшификаторите водили за носа известни европейски изкуствоведи. Фалшифицирани били не само известни майстори на четката, но и отличителните знаци на легендарни галеристи, които били поставяни отзад на платната. Защото всяка картина си има история, която доказва произхода й.

Картините били проверявани от супер-специалисти, които били категорични: тук става дума за оригинали. Но как е било възможно да бъдат подведени толкова много хора? Според изкуствоведката Сузана Паршат: "Причината е в това, че фалшификаторите знаят много добре какво точно се търси от музеи и експозиции. В момента, в който бъде открито нещо, което хората отдавна очакват, изкуствоведите не се вглеждат в съответното произведение така, както трябва", обяснява изкуствоведката Сузана Паршат.

Слепотата на супер-експертите

Скандалът с фалшификаторите, наследници на Вернер Йегерс, би трябвало да е назидателен за цялата търговия с произведения на изкуството. Той разкрива една доста голяма грешка в системата: изкуствоведите проверяват произведенията на изкуството "на око". Очите им обаче често се лъжат, както сочат многобройните разкрития на фалшификати през последните години в цял свят.

Какво замъглява съзнанието на експертите? Радостта от новооткритата картина или пък мисълта за парите, които ще получат при продажбата й? При това днес има достатъчно надеждни технологии, които помагат да се установи дали едно произведение на изкуството е оригинал или фалшификат. Реставратори използват за целта ултравиолетови лъчи, камери с инфрачервена светлина, рентгенови апарати и химическа експертиза на цветовете.

Издайническата боя

Впрочем, именно така се стигна до скандала с фалшифицираните произведения на изкуството от сбирката на Вернер Йегерс. При една от картините, представяна за творение на експресиониста Хайнрих Кампендонк, бил открит доста странен пигмент - бяла боя. По времето на Кампендонк обаче такава боя не е имало. Точно тази негова картина била продадена за главозамайващата сума от 2,4 милиона евро - най-високата цена, плащана някога за произведение на Кампендонк. Едно е сигурно: в бъдеще никой няма да е готов да плати такава сума, без преди това да изиска проверка на картината с най-модерни технологии.

Автор: К. Вестер, М. Липчева

Редактор: Д. Попова-Витцел